Пясък в морето

7 Глава

Здравейте, невероятни мои! След кратко отсъствие отново съм тук с нова глава!
Благодаря за търпението!
Обичам ви! хД

Иван-Асен

Да усещам главата си като тъпан не беше чувство, което ми липсваше, но ето че отново го усещах. Стиснах още
по-силно очите си за да задържа за още един момент съня си. Усетих нечие тяло да се размърдва до мен, а импулсът на осъзнанието изпратено ми към мозъка, ме накара да подскоча в леглото, а разрошената руса коса се наби в очите ми като кърфици.
Какви ги бях надробил, по дяволите? Тази гръцка акула, какво прави в леглото ми? Извъртях се по възможно най-бавния начин, заради развиващото се пайдушко хоро в главата ми, след всяко мое движение и станах.

*Ретроспекция*

Буда Бар беше място на което отбрана група хора можеха да влезнат. Е аз бях член на тази малка група, а русата гръцка акула, с която бях дошъл в момента ми хвърляше намекващи погледи и поклащаше оформено си тяло в ритъм с музиката.

-Отпусни се и се забавлявай! - извика насреща ми, а прекалено пияният ми мозък, я послуша....

.....-Какво правиш? - усещах как умелите и' ръце, разкопчават ризата ми, а топлият и' дъх погали откритата кожа на гърдите ми.

-Скъпи, аз правя винаги каквото поискам...
*Край на ретроспекцията*
Откъслячен спомен се завърна в съзнанието ми, а кашата която сам си бях набъркал започваше да става прекалено голяма. Ядосвах се сам на себе си. Сам си бях виновен и възможно най-скоро трябваше да оправя всичко.

-Ммм, къде отиваш, прекраснико? - да чуя дрезгавият и' глас с ясно изразен акцент ми носеше особено неприятно чувство, а спомените от снощи бавно започнаха да се завръщат в съзнанието ми.

-Млъкни, да те вземат дяволите. - простенах и нахлузих вчерашните черни панталони.

-Скъпи, дяволите няма да ме вземат. Но виж, ти снощи се справи повече от прекрасно. - ухили ми се насреща, а очите и' пробляснаха точно като на хищник, готов да нападне плячката си. Жалко, че плячката не бях аз. Или ако си мислеше че мога да бъда аз, то гръцкият и мозък е идеално полиран заради перхидрола с който изрусяваше дългите си къдрици.

-Затвори си устата, ако не искаш аз да го сторя, но не гарантирам че ще оживееш след това. - приближих се към нея с ясната цел да и покажа къде и е мястото.