Пясък в морето

17 Глава

Здравейте, невероятни мои!
Тази глава претърпя много поражения, но пристига при вас в най-добрата форма, която мога да и предам!
Надявам се да ви хареса!

Обичам ви! хД <3

София

25.08.2005

Малеа

Отново не можах да спя. За поредна нощ сънувах все едни и същи очи с цвят на отлежало уиски, а аз колкото и да се опитвах да се сетя къде съм ги виждала, както и къде съм усещала аромата който винаги ме обгръщаше - не можех. Наблюдавах никога неспящата София от прозореца на апартамента си, дъжаща чаша топло кафе в ръцете си. Работех това което желаех и се чувствах щастлива, дори и като стажант. Бях постигнала изискването на брат си. Брат, който не бях виждала от години. Всеки ден проверявах гласовата си поща, но тя си оставаше все така празна. Отпих от кафето си и взех кутията с цигари, готова да извадя една и да запаля. Сивите кълбенца дим ме обгърнаха и самотата някак си успя да избледнее. Винаги съм се питала какво е чувството да не бъдеш сам. Да имаш упора, рамо на което да се облегнеш когато си на ръба на пропастта. Аз нямах никого. Работата ме държеше изправена. Днешният ден, не беше по-различен от изминалите. Бях облечена в униформата си и чаках да стане време за да тръгна към управлението.

***
Още с влизането бях посрещната от секретарката на Иванов. Усмивката и' можеше да оправи дори най-тежкият ден, който някой би имал. Моите в повечето случаи бяха тежки и сиви, монотонни. Прибилижих се към нея, готова да започна работа по случаите които ми бяха възложени.

-Добро утро, дете. - проговори Мария, а усмивката която ми хвърли, затопли изцяло тялото ми. 

-Вече ще бъде добро. Иванов в офиса ли си е? - попитах и взех няколкото папки които бяха оставени върху бюрото и'.

-Да, вътре е, но никой не се е осмелил да влезе при него откакто е дошъл. Нещо явно се е случило.

-Добре, значи ще влезна. Трябва да ми даде разяснения по докладите и да ми подпише часовете стаж. Знаеш че ми е важно. Всичко ми се води на отчет.

-Знам, миличка, но внимавай. Не искам ти да отнесеш негативизма му.

-Спокойно. Ще се справя. - отвърнах и влезнах без да почукам.