Пясък в морето

6 Глава

Здравейте, невероятни мои!
Завърнах се, надявам се главата да ви хареса!

Обичам ви! хД <3

Тияна

Светлинките в бара в който бях се смесваха, а погледа ми от мътен се бе превърнал в почти халюциногенен. Алкохола беше опиянител. Наливах се като поредният алкохолик, но за първи път не ми пукаше. Исках да се отпусна и да се оттърся от всичко. Слепените им устни изплуваха изпод затворените ми клепачи, а алчният дявол на самосъжалението бавно започваше да яде от и без това разбитата ми психика. Трябваше да послушам Мая, когато ми казваше че ще е по добре да не стоя тук. Да започна на чисто в столицата, но аз не я послушах. Сега стоях тук, усещах погледите на повечето хора и бях сигурна, че знаят коя съм. Бях атракция, като животинче в клетка което е подложено на обстоен оглед. Трофей. Така се чувствах, а бях един обикновен човек като останалите. Не притежавах отличителну способности, а това че свързваха името ми с Жоро, Даниел-Християн и онзи за когото не исках да си спомням никога повече, ме караше да се изнервям все повече и повече. Идваше ми прекалено на нагорно. Исках да съм невзрачна и скучна като останалите, но хората бяха гладни за клюки. Имаха очи и уши навсякъде. Повдигнах чашата и отпих от парливо сладката течност, а ефекта на безтегловност изпълни тялото ми. Отпуснах глава на облегалката на сепарето, а акордите на песента която започна след рязката смяна на светлините от ярки и многоцветни в приглушени и пастелни, ме удари право в душата. Гласът на ди-джея прозвуча на фона, а самотата след чутото ме заля изцяло.

-Това е за вас, всички вас, вюбени. Насладете се!

-Остани при мен! Остани - пустиня зла е света без любов! Твои са от днес нататък и сърцето и душата! Искам с теб да бъда цял живот!

-Блясъкът на твоя поглед светъл затъмнява слънцето в небето. Аз не бих сменила любовта ти с никое богатство на земята!

Повдигнах с усилие главата си от облегалката, а няколкото двойки които танцуваха сипваха още повече сол в кървящата рана.

-Приличаш на пропаднала квартална пияница, Тияна. - подскочих, не очаквах че някой ще се реши да дойде да завързва разговор с мен, но трябваше да се досетя, че Даниел-Християн обичаше да прекарва време в този бар. Не го винях. Обстановката беше приятна и я нямаше обичайната ритмична чалга. Тук идваха по-олегнали двойки. Исках и аз, но явно не заслужавах да имам някого до себе си.