Пясък в морето

19 Глава

Е, здравейте, невероятни мои! Това е предпоследната глава. Историята на Тияна и Иван-Асен вече вижда своя край.

Обичам ви! хД <3

*Две години по-късно*
Иво

-Вричам се в любовта ми към теб, да те обичам, подкрепям и защитавам докато смъртта ни раздели.  - сестра ми започна да изрича клетвата си, а очите ми започнаха да парят. Никога не съм си представял, че един ден ще дам сестра си на един от най-близките ми приятели,, но ето че този ден дойде. Сватбата беше в тесен кръг. Само най-близките ни и децата. Мая бе един от почетните ни гости. Благодарен бях на Малея, че се сети и остави столове с портретите на хора които не са сред нас. Когато сподели тази нейна идея, Тияна беше във възторг, но Иван беше скептично насторен, е до момента в който Малея не му каза, че е сънувала сватбата им точно по този начин. Тогава склони и и' позволи да направи този малък жест, в знак на уважение.

-Заклевам се в любовта си към теб, да те ценя, уважавам и обичам до сетният си дъх, а когато смъртта ни раздели се моля аз да съм първи. Защото аз без теб съм никой. Ти ме направи човекът който съм. - клетвата на Иван започна, а погледа с който гледаше сестра ми показваше единствено любов. Нестихваща, бурна и безконечна любов. Можех да бъда спокоен, в началото не можех да си представя тези двамата заедно, но ето че сега бяха по щастливи от всякога. Бяха намерили своя баланс в живота. Две противоположности, които се привличаха по-силно от всякога. Бяха си създали едно малко копие на Иван. Малкият немирник когото нарекоха Велимир, сега стоеше учудващо спокойно до мен и гледаше в захлас майка си. Спор нямаше, Тияна бе като ангел. Бялата рокля свободно падаше по тялото и', а тюлените ръкави обсипани с хиляди камъчета нежно обгръщаха изящните и' ръце.

-С властта дадена ми от Бога, обявявам ви за законни съпруг и съпруга. Можете да целунете булката. - свещенникът завърши, а целувката която споделиха бе магична. Любовта която споделяха помежду си, се разпръсна над нас като мантия.

-Магични са. - чух Малея да прошепва, а ръката и стисна моята.

-Така е. Щастлив съм.

-Не изглеждаш щастлив, пухчо. По-скоро изглеждаш на глътнал бастун. Отпусни се. Няма какво да се обърка.

-Така е, знам. - усмихнах се и се огледах конкретно за едно малко палаво момиченце.

-Търсиш я, а? При Мая е. Инатеше се до последно и накрая склоних и я оставих да иде при нея. Малката много я обича. Имат изключително специална връзка една с друга.