Пясък в морето

10 Глава

Здравейте, невероятни мои!
Успях да напиша новата  глава изключително бързо и се надявам да не ме намразите, много след като я прочетете!

Обичам ви! хД <3

*12 часа по-рано*

Иван-Асен

Едва издържах обяда, погледите които останалите си размятаха през цялото време ме изнервяха допълнително, но нямах право за възражения. Бях забъркал огромна каша, която бавно, но сигурно се превръщаше в бездънна яма. Усетих вибрацията идваща от вътрешният джоб на сакото ми, но не предпиемах действие да извадя телефона. Идеално знаех кой ме търсеше. Сигурен бях, че и Жоро знае за всичко, но търпеливо изчаква да ида и да си призная, лошото беше че съвсем умишлено правех тези си свои стъпки. Бягах като страхливец от застигащото ме, а тази вечер щях да прибавя още една капка към вече прелялата чаша с търпение.

-Благодаря ти, Мая, но ще трябва да тръгвам. -прочистих гърло и се изправих с чинията си в ръце.

-Пази се. - изправи се и впи майчиният си поглед в мен.

-Бъди спокойна. - прошепнах и минах покрай нея за да оставя чинията си в мивката. Веднъж излезнак от къщата извадих телефона си и набрах гръцката хиена, която не беше спряла да ме търси през последните дни. Набрах я, а веднъж вдигнала ми телефона не и дадох шанс да проговори.

-Това, че спим заедно не значи че ще се държим все едно сме женени. Не си ми никаква освен прясно развлечение! Казвай какво искаш? - изръмжах ядно и блъснах вратата на колата след мен.

-Не бъди толкова груб с човек който ти пази гърба, скъпи. - гласът и' с ясно изразена дрезгавина се разля по линията.

-Никога не се знае какво и от кого ще ти потрябва. - каза почти напевно, което ми беше достатъчно, ако ми стоеше пред очите да хвана и да я удуша с голи ръце.

-Ще очаквам да наминеш. Имаме много работа за довършване. - можех да почувствам как се усмихваше срещу слушалката.

-Единствено теб искам да довърша и никога повече да не те видя, но къде ти този късмет. Омота ме в мрежите си и сега си патя от това.

-Направил си всичко до тук със желание, аз само придонасям за удоволствието ти. Не смей да ме обвиняваш. - затвори ми, а сигнала за прекъсната връзка се заби в ухото ми. Метнах телефона на пасажерската седалка и изкарах колата от мястото на което беше. Хапливите и отговори успяха да ми отворят очите и да осъзная, че гръцката перла е по опасна отколкото си мислех. Със излизането от тесните улички водещи към къщата на Жоро настъпих газта и същевременно издърпах лентата на колана която пресичаше гърдите ми.