Птици

Празнотата е цялост

Обичам те малко повече,
отколкото трябва.
Трябва ли изобщо?
Ала нима не така
започна тази любов,
именно така
- родена от любов...
Няма да те питам
какво трябва да има
в една любов,
която не е съвсем любов,
за да се прави любов,
лишена от любов.
Няма да те питам,
ето, обещах ти.
Недей да се плашиш
от силата на всички емоции,
нито пък от блясъка в очите ми,
когато ненадейно ме целунеш,
разлистиш и възбудиш.
Недей да затваряш очи,
щом видя "красива си" в тях.
Недей да се усмихваш,
проникнал в мен като утро,
изпълнил ме с безкрайност,
родена от залези.
Недей да рисуваш образа ми
с нежността на всички жени,
които си сънувал някога нощем.
Знам, че не трябва...
Знам, че в тези очи
няма повече от "красива си"
и че в тези ръце
няма повече от нежност.
И въпреки това търся любов,
където я няма,
където не трябва,
където в утрото крие се нощта.
Защо ли, питаш се, знам.
Защото го мога.
Защото мога да намеря
любов в един непознат,
който познава душата ми
и тайно дори от себе си я обича.
Затова недей да ме засипваш с клишета,
те не са ни нужни.
Нужна ни е само малко любов,
за да познаем любовта.