Птици

На дъщеря ми

Ако те бях родила, мамо,
щеше да си най-красивото момиче
с най-дългите коси,
разпилени от майчиния вятър,
щеше да си с най-тънките китки,
целувани от бащината обич,
и щеше да носиш името на зората,
защото изгревът е твоя кръстница.
Ако те бях родила, мамо,
щяхме да те обичаме с любов
по-силна от любовта,
щяхме да те гледаме с очи,
по-дълбоки от всяко море,
и щяхме да те научим
да виждаш изкуството във всяко време.
Ако те бях родила, мамо,
щеше да имаш моята усмивка,
но погледа на баща си,
щеше да носиш моята гордост
както се носи тежка участ,
но и вярата на баща си,
в чиято силна ръка
щеше да се скриваш наранена.
Ако те бях родила, мамо,
щеше да си най-обичаното дете
с най-щастливата съдба,
щеше да бъдеш жена още от момиче
и да пееш песни за нощта,
щеше да знаеш нещичко
и за едно изгряло слънце,
под лъчите на което така и не осъмна.
Ако те бях родила, мамо,
баща ти щеше да е музикант
и късно вечер да играе пиеси пред леглото ти,
когато не можеш да заспиш,
щеше да ти повтаря колко си хубава
дори когато вече му вярваш.
Ако те бях родила, мамо,
щях да те обичам с повече от себе си
и да ти дам себе си завинаги,
за да бъдеш истинската теб,
но как можех да ти дам повече от себе си,
щом писано ми е да бъда друга,
а теб да те посрещна в друг живот.
Ако те бях родила, мамо,
нямаше да ти пиша,
но ти ме разбираш
- родена си все пак от думи
и дъщеря на думите живее и в теб,
и макар да не мога да те прегърна,
ти знаеш колко много те обичам
и без да си живяла повече от изгрев време.
Ако те бях родила, мамо,
щях да те събудя някоя сутрин
и да те целуна дори още преди
да съм целунала баща ти,
но ти знаеш добре,
че дори сега да не мога,
утре отново е ден
и утрото отново ще ми донесе
и двама ви заедно,
огрени от зората,
осъмнали върху най-близката вълна,
която съм изпратила някога отдавна
или пък само преди мъничко,
за да ви събуди.