Нощ е
в този град,
в който никой никога не спи,
и някой някъде пее,
някой някъде танцува,
заровил крака в пясъка
и извисил ръце чак до небето.
Нощ е
в този град,
в който никой никога не спи,
а аз съм провиснала от балкона
като незавършена дума,
като изгубена птица,
като изпуснат влак.
И дори да стане ден,
аз пак ще си остана
само недовършен спомен,
сякаш част от сън,
от който някой някого е събудил,
някой някого е отнел,
някой някого е повикал.
И дори да стане ден,
и дори вече никой да не пее,
и дори вече никой да не танцува,
и дори вече никой да не сънува,
аз пак ще провисна от балкона
и ще остана само спомен,
подминат от онзи влак,
чийто пътник е седнал
в купето на сърцето ми.
YOU ARE READING
Птици
PoetryВерсиите на Аз-а са птици, които летят между страниците, изписани с поезия. Защото поезията е именно онази нирвана, която човек изпитва само когато се носи по вятъра, летящ със собствените си криле.
