Птици

Родена

Можеш да ме обичаш до кръв,
до смърт,
до кокал,
до белег
и до проклятие.
Мога да те обичам до сълзи,
до родилни болки,
до плач,
до рана
и до ада...
Но още преди да си тръгнеш,
още преди слънцето да е изгряло,
душата ми ще умре още веднъж,
черна птица ще разпери криле,
като сянка над сърцето ми ще надвисне
и ще изпепели всяка магия,
родена от звездния прах,
която е направила от мен пленница
на всяка целувка от рая.
Още преди да си тръгнеш,
аз съм се събудила първа
от този сън, който напомня проклятие,
пратено някога отдавна
от стара вещица с добри очи,
от този сън, на който ни е обрекла,
ала ние трябва да пуснем...
Можеш да ме обичаш,
мога да те обичам...
Тръгвам си обаче.
Разбери ме,
дори в сълзите ми
да виждаш измама,
знам, че ще ме разбереш,
ти сам знаеш по-добре от мен...
Той ме чака
и за мен се е родил...
Тръгвам си, отивам...
Не за теб, за него съм родена.