Птици

Пълнолуние

В моето пълнолуние
ти си само сянка
от угаснал залез,
само угарка
от изпушена цигара,
само спомен
от изживяна нощ,
само минало
от отминал живот.
В моето пълнолуние
те изпращам красиво,
нежно те целувам,
леко те докосвам,
галя те грижовно,
гальовно те гледам.
В моето пълнолуние
още е рано да се говори
за любов и за измама,
за целувка и за рана,
за вечност и за белег,
за душа и за смърт.
В моето пълнолуние
всичко е закъсняло,
всичко вече е изплакано,
сълзите са целунати
още някога отдавна,
краят е приключил,
болката е изживяна
и сънят е вече утро.
В моето пълнолуние
няма време за безлунни нощи,
за угаснали мечти
и за беззвездни очи,
няма време за мъгливи чаши
и за мастилото по пръстите,
родено от липса на щастие.
В моето пълнолуние
жената в сърцето ти горчи,
обзема те и целия те разтриса,
носи ти страх и тъга,
пари те до болка,
изгаря те до пепел,
сила и слабост в тебе поражда -
силата да я носиш,
слабостта да я целуваш,
любовта ѝ да отвърнеш
със същата безумна сила,
безкрайно вечна,
истинска до края,
цялата твоя и ничия,
и само своя (запомни),
тя цялата е едно пълнолуние,
което буден те държи,
ражда те и те убива,
носи те към себе си,
прилив и отлив,
буря и пристан,
бряг и синева,
огън и земя.
В моето пълнолуние
ти си само едно "обичам те",
едно "чакам те",
едно "трябва да те имам",
само това, нали разбираш...
В моето пълнолуние
вечността е скрита
в твоето сърце,
в моето сърце,
в едно "обичам те още"
в едно "чакам те още"
в едно "точно в полунощ".
В моето пълнолуние...
какво ли повече да ти кажа?