Птици

Когато

Един ден, когато
го намериш на сцената,
събудила в него сценария,
писан много отдавна
от някой, който не е мен,
и открила в него твореца,
изкуството и обикновената лъжа,
започнеш да му ръкопляскаш
във възхита от таланта,
който се крие в душата му
и който споделя с мен
още от раждането си...
Един ден, когато
той те забележи някъде там,
в центъра на своя живот,
и онемял от красотата ти
поспре и те посрещне
като стара гостенка на прага,
свали ти палтото
и те покани да влезеш в сърцето му,
подари ти цветя
и падне на колене да ти се моли
като на икона в църква,
и си свещена за него...
Един ден, когато
ти даде да отпиеш глътка
от виното, което е правил
заедно с дядо си
и което аз пих в онази нощ,
преди той да пие от мен,
знай, че това вино
има вкус на съдба и на предци,
и на изплакани сълзи от мъка,
и на всичко необещано,
защото е било толкова съкровено,
че всяко обещание
би го покварило,
има вкус и на любов,
зачената през юли,
има вкус на кръв,
оцветила нечии пръсти
в миг на нирвана.
Един ден, когато
не ме е забравил,
но вече не ме и очаква
да пристигна на прага,
на който седиш ти сега,
и си всичко, което е търсил
в този живот, в който
не е намерил цялост...
Един ден, когато
- тогава нещо в мен ще заглъхне,
може би звукът на вълните,
и нещо в мен ще се заключи,
може би ключалката на морето,
и някой в мен ще си тръгне повторно,
този път малко по-надалеч отпреди...
Един ден, когато
- тогава го обичай
повече от мен,
обичай го,
както аз не бих могла,
защото ако не можеш,
ще се завърна в живота му
и подобно на вълна,
подобно и на буря,
от която не би могла да се спасиш,
ще те удавя в забрава
и ще го отведа към изгрева,
заключен в сърцето на мида.
Един ден, когато
го обикнеш,
обичай го по-силно
от всяка моя молитва,
инак ще е грях,
който не бих ти простила.