Птици

Жена-скитница

Останах малко по-дълго при теб,
отколкото трябваше,
признавам си сама...
Обичах те повече,
отколкото този живот ми позволява,
още те обичам, не забравяй...
Някой ден може би ще те изплача -
тогава, когато
не е останало нищо
за изплакване от мен...
Още помня
ръцете ти, които ме пазят,
дори да не ги усещам по себе си;
още помня очите ти,
които галят и болят,
дори да не се оглеждам вече в тях;
още помня
как гласът ти лекува,
стига само да се вслушам
в тишината,
за да го чуя;
още помня чайките над нас
и онези портокали,
които оставихме на закуска,
защото изгревът на покрива
беше в същия цвят.
Още помня
как почти заспахме
под онова небе от мечти,
как закусихме веднъж,
сякаш ще го правим всяка сутрин,
как пихме вино
и го разляхме после,
еротично заблудени,
как заплаках пред теб
и силата ми те сломи,
как видях в теб мъжа
и го събудих завинаги,
защото ти е предопределено
да бъдеш него,
нищо че без жената,
онова момиче,
пред което осъмна.
Още помня как
денят се пробуди в нас
още преди нощта
да беше изтекла през очите ни,
още преди да бъдем готови
да бъдем онези,
които сме сега.
Цял живот те чаках,
за да те изпратя,
не за да те имам...
Цял живот съм те обичала,
без да подозирам,
че те нося в себе си
още много преди утробата.
Може би ти не знаеш...
Но когато се умориш
и искаш да избягаш от себе си,
и сърцето ти е натежало,
и душата ти е уморена,
и ти е трудно да продължиш
помни, любов -
аз винаги ще бъда с теб,
аз винаги ще те обичам.
Това не е раздяла, знаеш...
Ала пускам те, лети...
Аз съм жена на свободата,
познаваш ме добре,
в жена-скитница се влюби
някога отдавна,
вятърът ѝ те довя
и промяната ѝ те роди.
Обичам те, помни...
Ала тръгвам си сега.
Някой друг обичам,
връщам се към него,
макар и да боли,
а за теб оставям бъдещето,
знам, че ще ме чакаш -
там, където
изгревът превръща се в нощта
и виното е още недопито,
цигарите си седят така във пепелника...
Някой друг обичам...
Първо себе си,
тогава вас...
Мъжете на моя живот.