Птици

От юг на север

Понякога птиците се завръщат
от юг на север,
в обратна посока се завъртат
като стара часовникова стрелка,
която в хода на времето
е пропуснала час, два...
безкрайност от един неизживян живот,
който никога повече няма да се върне
- нито миг или минута от него
може някога да се достигне.
Къде е отишъл тогава
- се питаш толкова често,
ежедневно, ежечасно, ежеминутно,
и не ти минава никога
тази вечна болка в дъното на душата,
скрита грижливо от всички,
дори и от теб,
заключена с три ключа
и пак излизаща на повърхността
като корабокрушенец след буря,
не можеш да я потушиш
тази толкова древна стихия,
- защото къде може да се запилее
един цял живот, заключен в душата ти,
който все се оказва толкова по-реален,
отколкото този, който живееш,
и някак го убива с безпощадност,
някак нищо от него да не остане,
някак да си поел по пътя си,
а път да няма много отдавна...
и уж все вървиш напред,
а душата те тегли наобратно,
живееш като в сън и все си изгубен,
и уж все предстои да се събудиш,
ала времето неумолимо минава,
а ти още сънуваш...
Понякога птиците се завръщат,
променени като полунощ,
хубави като предстоящо утро,
а болящи като отминала нощ,
дванадесет години закъснели,
- Дванадесет години ли минаха?
Или това бяха само часове? -
махат с крилете си, волни,
и от вятъра стрелката се задвижва,
времето пак е наше
и пътят води дотам,
докъдето трябва да стигнем...
Понякога птиците се завръщат...