Тръгнала съм по непознати улици,
вървя и с всяка крачка забравям
от предишен живот платна и скици,
боите изхабени назад оставям.
Посягам само към неизвестното
с уморена от нецелуване ръка,
стискам в шепа святото и вечното,
а душата ми препълнена е с мъка.
Нося в себе си нещо неизплакано
- страх, по-стар и от целия ми живот,
нещо отдавна забравено, неразбрано,
скрито нейде в това безкрайно сърце като небосвод.
Горе на покрива с птиците
- бели чайки с разперени криле,
пеем заедно за луната и звездите
и за всички там още неоткрити мъже.
Мисълта за теб се разбива в мен като вълна,
родена от вълненията на нечие утро,
побрано в една трапчинка и руси кичури коса,
погубени от слънцето и тежкото, любовно лустро.
И ето те при мен, мой летен копнеж,
изгряващ в очите ми без следа от луна и без следа от съдба.
Посегна ли към теб, знам, че няма да ме спреш,
ала ти не познаваш силата на ръката ми, а тя е цяла буря.
YOU ARE READING
Птици
PoetryВерсиите на Аз-а са птици, които летят между страниците, изписани с поезия. Защото поезията е именно онази нирвана, която човек изпитва само когато се носи по вятъра, летящ със собствените си криле.
