Ние.

Девета глава

Дилън

Стоях на стратегическо място. Такова, което ми даваше възможност да наблюдавам кой влиза и излиза от къщата. Хората се бяха струпали по дивана, столовете, масите и най-неестествените и неподходящи места за сядане и облягане. От пет минути наблюдавах Анна и брат ѝ. Кевин естествено избърза да ги посрещне, явно е дебнел като някой мърляв и разгонен котарак, за да я докопа преди мен. Пиех трета чаша с бира и усещах как главата ми се замотава. Анна не се отделяше от брат си, стискаше го за ръката и се оглеждаше. Дали търсеше мен?! Силно се съмнявам, все пак този, с който се бе събудила беше пред нея. Явно Кевин беше с една крачка пред мен. Не можех да се понасям заради факта, че я оставих сама. Исках да си ударя един шамар или по-добре – юмрук. Знаех много добре възможностите на Кевин и не се съмнявах, че ще пристъпи към някоя от глупавите си постановки. Да се прави на загрижен и много внимателен беше чудесен негов ход, за да успее да вкара и най-неподатливото на подобни свалки момиче. Единственото хубаво от цялата ситуация, може би беше, че Анна беше тази, която ми сервира бомбата. Ако Кевин се беше похвалил тази сутрин, най-вероятно щях да му разбия носа. Защо не можех да си изкарам Анна от главата? Чувствах, че започвам да приличам на психопат, който дебне жертвата си. Не измествах поглед  от нея, не спирах да я наблюдавам и да презирам всеки, който се доближеше до нея. Изпитвах жестока ревност и бяс се надигаше в мен само, когато видех Кевин да се приближава с по-малко от метър до нея. Смачках празната чаша и я захвърлих на пода. Кракът ми неспокойно се местеше на пода. Не можех да понасям ухилената му, нагла и лицемерна физиономия. Спеше с уличницата Алекса, всяка вечер, а имаше наглостта да се доближава до нея. Милата, малка Анна. Чистотата ѝ беше толкова привлекателна, че Кевин се беше лепнал за нея като някаква досадна муха. Имах чувството че въздухът не ми стигаше. Но стоях там, не мърдах от мястото си и гонех всеки, който се мъчеше да ме заговори. Чаках, но търпението ми беше към привършване. Налях си още една чаша, но тогава Кевин изчезна с Алекс – брата на Анна. Тя остана сама и се огледа отново. Сега беше точният момент. Взех чашата си и застанах зад нея. Беше толкова малка, косата ѝ беше вързана на опашка и откриваше нежната плът на врата ѝ. Бях като хипнотизиран. И ето, случи се отново. Но този път някой я изблъска толкова силно към мен, че чак аз щях да падна. Тя изохка, а бирата ми заля целия ѝ гръб. Ръката ми обхвана талията ѝ и се залепи на плоския ѝ корем, точно под гърдите. Тя се закова на мястото си, сякаш не бях излял огромно количество течност върху нея. Наведох се леко и вдишах от аромата ѝ. Ухаеше на нещо сладко и свежо. Ароматът идваше от косата ѝ – мед, но примесен с бирата обляла гърба ѝ. Неусетно се притисна към мен, но не се обърна, за да ме погледне. Дали усещаше, че това съм аз или ѝ се искаше да е някой друг? Кевин?! Мислено поклатих глава. Нямах думи, за да опиша това, което ставаше вътре в мен. Сърцето ми биеше ускорено, а дъхът ми излизаше учестено. Тънката материя, която делеше пръстите ми от нейната кожа, сега ми се струваше като стена. Исках да усетя повече. Не можех да мисля, преглътнах трудно, сякаш нещо беше заседнало на гърлото ми. Наведох се още по-ниско и устните ми докоснаха ухото ѝ. Допирът ми беше по-скоро като целувка, бях толкова близо до нея, че можех да видя как кожата на врата ѝ настръхва. Давах всичко, за да разбера какво си мисли. Насилих се и се опитах да прошепна, но думите ми излязоха накъсано.