Ние.

Шестнайста глава

Анна

Беше петък. Предстоеше голям купон, чиито организатори бяха - не кой да е, а самите Кевин и Дилън. И да, имах намерението да отида, въпреки че не бях получила специална покана. Имах няколко цели за вечерта: да се забавлявам и едновременно да се опитам да дразня двете другарчета, да взема тениската, която бях оставила при Дилън и да му върна неговата. От скарването ни до този момент, всеки път щом го видех изпитвах неописуемо разочарование, което прерастваше в гняв, а след като се приберех вкъщи - изпадах в депресия. Дали беше възможно да съм се влюбила в Дилън толкова много, че да не мога да преодолея факта, че ме изигра. А Кевин... Бях му бясна, защото мислех, че сме приятели, мислех, че няма да бъда „жертва" на неговите дивотии. Това беше основната причина, поради която не исках да говоря с него. Явно не съм му била достатъчно ценна като приятел, защото прецака нещата толкова лесно. А това ме нараняваше, много. Чувствах се използвана, а най-вече достойнството ми беше сякаш погазено. Сигурно цялата им компания са знаели за техните кроежи, а аз си мислех през цялото време, че имам приятели. А и ако трябва да бъда честна, не можех да се изправя пред Кевин след като ме целуна. Знаех, че първото нещо, което ще ме попита ще бъде за целувката. Максимално исках да избегна този разговор, особено след като бях напълно наясно с уменията на Дилън в целуването.

Дилън! Дилън! Дилън!

Защо, по дяволите, се оказа такъв гадняр? Или не беше?! Дълбоко в мен, някакво тихо гласче ми подсказваше, че Дилън не би постъпил така с мен и определено не би позволил на Кевин да се подиграе с мен. А това ме водеше на мисълта, че може би Кевин е искрен и целувката му също е била искрена. Точно тази мисъл ме ужасяваше! Но дори да исках да има нещо между нас как бих могла да му вярвам, като все пак не беше приключил отношенията си с Алекса? А Дилън - с Бека?! Вероятно щях да получа инфаркт, когато ги видях в интимна близост днес. Исках да бъда аз, исках да целува и прегръща мен. Но не исках да гледа мен с празния поглед, с който гледаше нея. Може би все още има шанс за спасение. Сериозно обмислях да говоря с всеки един от тях и да се опитам да оправя нещата, да си върнем отношенията. Но дали това беше възможно след всичко, което се случи между нас? И под нас имам предвид, не само мен и Дилън, а нас - тримата.