Ние.

Деветнайста глава

Дилън

Сепнах се от вибрацията на телефона си. Огледах се сякаш в стаята имаше някой. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че телефонът ми наистина звъни. Погледнах с едно отворено око към светещия дисплей, но не можех да фокусирам името. Потърках очи и се пресегнах, за да го взема. Когато видях името премигнах няколко пъти, имах чувството, че сънувам.

- Ало? - гласът ми беше сънен.

- Събудих ли те? - погледнах към часа на телефона и изсумтях.

- Доста след полунощ е.

- Извинявай. - звучеше някак различно.

- Случило ли се е нещо? - започвах да се притеснявам, а тя се изкиска.

- Много неща...

- Анна? - беше пияна. - Пила ли си?

- Мал-ко. - отново се разсмя, а аз започнах да изпадам в паника.

- Къде си? - скочих от леглото и тръгнах да се обличам. - Анна?

- Вкъщии.

Седнах на ръба на леглото и въздъхнах облекчено. Имах чувството, че ще получа инфаркт.

- Ти не дойде... - чух я да се прозява.

- Нямаше как.

- Бека по-важна ли е от мен?

- Анна...

- Влюбен ли си в нея?

Не знаех какво да направя. Да ѝ затворя или да говоря с нея? Щеше ли да помни какво е говорила и може би какво аз бих ѝ казал?

- Защо не се опиташ да поспиш?

- Не мога да заспя.

- Защо? - подпрях глава на едната си ръка.

- Малко ми е лошо и стаята се вър-ти.

- Мамка му, Ан! Защо си пила толкова много?

- А и как да заспя, когато ти не си т-у-к? - сякаш не ме беше чула и продължи. - Мм?

- Не знаеш какво приказваш. - притаих дъх.

- Може да съм пияна, но не и малоумна!

- Сама ли си? - започвах да се притеснявам да не направи някоя дивотия.

- Леля е на смя-на.

- Искаш ли да дойда? - всичко в мен искаше да каже „да", а и ме беше страх да я оставя сама в това състояние.