1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 4: "Къде се намирам?"

Куон се събуди. 

Огледа се наоколо.. Това не беше неговият дом. 

Отмести завивката и с изненада разбра, че това не бяха и неговите дрехи. 

И тогава вълната от спомени го заля. Пиенето, играта .. целувката. 

При мисълта за целувката той се изчерви. 

Започна да се оглежда. Спалнята, в която се намираше беше огромна. Сигурно беше колкото целия му апартамент. Стените бяха бели, чаршафите бяха бели.. Всичко, включително и чуждите дрехи, с които беше облечен, беше бяло.

Стана бавно от леглото, но главата го заболя ужасно. Сякаш някой го беше цапнал с камък. 

- Добро утро- каза Чой- Как спа?

Той беше застанал на вратата на спалнята.

- Добре, благодаря- беше му много неудобно да разговаря с него след вчера- Само имам един въпрос..

Чой се подпря на касата. 

- Кажи, слушам те.

- Как .. как съм облякъл тези дрехи?- запита объркано Куон. 

Той се засмя. 

- О, това ли? Много просто- аз ти ги облякох.

Това означаваше, че го е видял..

- Нямаше нужда да го правиш, сигурен съм, че съм могъл и сам да се преоблека- предположи той. 

- Ти не можеше да стоиш изправен. Когато те донесох те попитах дали можеш сам, ти каза че можеш.. Е, оставих те. И знаеш ли като дойдох след половин час как те намерих?- Чой говореше бавно и спокойно, като се подсмихваше от време на време.

- Как..?- запита боязливо Куон

- Беше заспал. А дрехите бяха там, където ги бях оставил.. За това реших да помогна. Имах чувството, че обличам труп.

Куон сведе глава. 

- Съжалявам за всичко.. 

- Не бива да съжаляваш. И аз не съжалявам за онзи обяд, който се и превърна и в ранна вечеря.. Случиха се хубави неща.

Руменина плъзна по цялото лице на Куон. Отново. 

Този човек можеше да го накара да се изчерви само с една дума. 

Чой започна да се доближава бавно. Беше облечен с бяло долнище от пижама, обаче явно някъде беше забравил горнището, защото от кръста нагоре беше гол.