1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 30: Идваш с мен.

Чой седеше сам и нервно почукваше с химикалката по бюрото. Изпитваше потребност да види Куон. 

А когато Чой Хюн искаше нещо, го получаваше. 

Вече знаеше какво да прави. Натисна копчето за връзка с Куон. 

- Извикай Мери да дойде при мен. - каза той, но не получи никакъв отговор. 

Обаче Мери веднага влетя през вратата. 

- Да, господин Хюн - тя му се поклони и остана на мястото си.

- Свободна си за днес. Утре няма да обучаваш Куон, защото той вече знае какво трябва и какво не трябва да се прави на работното място .. Но явно ти още не си разбрала. 

Мери сведе главата си надолу. Никога не бе изпитвала по-голям срам. 

- Много съжалявам! - каза тя бързо, без да го поглежда. 

- С извинение не можеш да поправиш грешките си. Сега си свободна, ще се видим утре. - Чой говореше студено, след което махна с ръка, като знак да излезе. 

Тя отвори вратата и бързо се измъкна. На лицето й беше изписана голяма усмивка, беше щастлива, че остава на работа .. засега. Никога не можеха да се предвидят настроенията на Чой. Но нали се беше задържала 5 години.. ще се задържи и по-дълго. Просто следващия път, когато остане насаме с Чой, ще бъде по-пряма и убедителна.. 

- ТРЪГВААААААМ - извика тя, тичайки към асансьорите - Утре няма да сме заедно Куон! А тъкмо започнах да те опознавам..

Тя сви към вратите и той не я виждаше повече. 

- Жалко .. - каза той. Гласът му прозвуча прекалено саркастично .. но все пак така се чувстваше, и не можеше да го скрие.

Погледна към големия цифров часовник на бюрото си. Беше едва 7:30 вечерта.. Защо тогава тя си тръгна толкова рано?

-"Сигурно Чой я е освободил.. имам странното чувство, че е намислил нещо"- помисли си той. Очакваше Чой да излезе от офиса си, сервирайки му поредната новина. 

И това не закъсня. 

Голямата дървена врата се отвори. 

- Искам да те заведа на едно място .. - каза Чой докато ходеше към него.

Хвана ръката на Куон, и го завлече към асансьорите. 

- Какво? Къде ?

Никакъв отговор. 

Той мъкнеше Куон като парцалена кукла, нямаше смисъл дори да се съпротивлява, защото той беше много по-силен от него.