1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 9: Интервюто?

Куон си беше извикал такси. Не искаше да се обажда на Себастиан, все пак той беше пренесъл целия му багаж вчера. Беше справедливо да си почине днес. 

Таксито спря пред огромната сграда на KBS Company. 

Когато застана пред нея, Куон се чувстваше като нищожна мравка. Гледаше това величествено здание и се опитваше да прецени колко ли етажа има. 

-" Със сигурност са повече от 40..."- помисли си Куон  докато влизаше. 

Костюмирани мъже и жени обикаляха забързано навсякъде, гледайки в телефоните си. 

Видя голямото бюро в дъното, и се отправи към него.

Посрещна го усмихната секретарка. 

- Добър ден, какво ще обичате?- запита тя любезно.

- Идвам за интервю за работа. 

- В кой сектор?- секретарката хвана мишката на компютъра си и зацъка с нея.

Куон не знаеше за никакви сектори. 

- Ами .. работата е там, че .. Идвам за интервю при господин Чой Хюн.

Секретарката остави мишката и погледна момчето. 

- Добре, моля качете се при него на 35 етаж. Предполагам, че господин Хюн Ви очаква. Приятен ден и успех- секретарката му се усмихна топло.

Куон се запъти към асансьорите. Натисна копчето на единия и зачака.

След малко вратата на друг асансьор се отвори. От него излезе разплакано момиче, което беше понесло две големи чанти. 

Куон я позна. Това беше секретарката на Чой. Беше я видял, когато беше идвал преди няколко дни.

- Госпожице?- запита притеснено той- Добре ли сте?

Момичето се обърна към него, но когато го погледна се разплака още повече.

- Всичко наред ли е? Мога ли да помогна с нещо?

- Не, не. Благодаря Ви- каза тя подсмърчайки. 

След това бързо се насочи към изхода. 

- "Защо ли беше толкова разстроена?"- мислеше си Куон докато натискаше копчето за 35 етаж.

Сърцето му биеше лудо, не знаеше какво да очаква от тази среща. Но беше щастлив, че ще види Чой. 

*

След няколко минути вратите на асансьора се разтвориха и Куон се озова в голям престижен офис. Стените бяха с цвят на смола, и от светлините на лампите хвърляха леки отблясъци. Подът беше покрит с големи кремави плочки в които буквално можеш да се огледаш.