1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 18: Тайният обяд.

- Аз ще си лягам .. - каза Куон докато събуваше обувките си - късно е ..

Чой само го погледна студено. 

- Добре, но утре ще трябва да поговорим -той тръгна към кухнята - Сега си почини .. 

Нещо го мъчеше. Проклетата Мин и тази нейна наглост .. да го кани на обяд. Защо? Чой много ясно й бе показал преди години, че не иска да има нищо общо с нея. А тя бе досадна като муха.. Имаше задни мисли в тази покана, защо иначе щеше да кани и Куон!? Какво изобщо беше намислила!?

Куон отиде до спалнята за да се преоблече.

Минаваше един часа, а още не беше ял нищо. Цял ден. 

Чувстваше се ужасно .. гладен. 

И реши да остави спането за по-късно. Сега стомахът му си искаше своето. 

Набързо намъкна първата блуза и панталон, които му попаднаха пред погледа, и се запъти към кухнята.

Когато влезе, видя Чой, който ровеше в шкафа под мивката. 

Когато чу Куон, той се изправи бавно и скръсти ръцете си. 

- Няма ли да лягаш? 

- Гладен съм - каза Куон жално. Гласът му звучеше като на малко дете, което моли майка си да му купи сладолед. 

Отиде до белия хладилник и извади всичко, което намери - малко кимчи* и керебап*, останали от обяда им вчера. 

Чой гледаше отстрани. 

Куон ядеше бързо, без да се омазва .. много. И след по-малко от 2 минути вече беше готов. Прибра чиниите си в съдомиялната и доволно се държеше за стомаха.

- Това беше .. бързо. Явно си бил много гладен - Чой се усмихваше. 

- И още как.. Но май се разсъних. 

Куон седна на масата и погледна през прозореца. Виждаше отсрещната голяма жилищна сграда и многото светлини, които тя хвърляше. 

Чой седна на отсрещния стол и запали цигара. Искаше да си сипе да пие, но не искаше да е пред Куон. Бе сигурен, че той щеше да му каже да не го прави.. За това реши да изчака да си легне. 

Димът се разпростря из цялата стая. 

Куон се обърна към него, гледайки го с уморени очи. 

- А ти ще си лягаш ли? - той сложи ръката си под брадичката и се подпря на масата - Или ще ме изчакаш да си легна и да се напиеш?