1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 13: Чой Хюн в действие.

След като взе парите от банката, Чой отиде в дома си. Не се върна на работа, защото просто не му беше до това. Сега мислеше само за Куон. Мисълта, че могат да му направят нещо го побъркваше. 

Седна на писалището в трапезарията и от чекмеджето извади Колт М1911, който започна да зарежда с патрони. 

Мислеше само как ще размаже главата на онзи помияр, който му се бе обадил в офиса преди няколко часа.. Кой знае какво причиняваше на Куон в момента. 

А Чой беше безпомощен. Това не му даваше мира.

В главата му беше пълен хаос. Заради него, Куон беше в беда. Не можеше да си го прости. Чакаше с нетърпение утрешния ден. 

*

Алармата иззвъня в 9:30, но Чой не спеше. Цяла нощ будуваше, умислен. Гневът не му позволяваше да заспи. 

Стана от дивана и спря алармата. 

-"Време е за работа.."- помисли си той.

Отиде до спалнята. Отвори големия гардероб и от там извади черен костюм, бяла риза и една червена вратовръзка. 

Бързо се облече и взе куфарчето, в което беше подготвил парите. В панталона, с пуснат предпазител, бе сложил пистолета си. Нямаше намерение да отива при ония гнусни типове невъоръжен.

След това бързо излезе от дома си. 

Отпред беше спрял Себастиан.

- Господин Хюн, изглеждате много напрегнат- каза той докато Чой се приближаваше бързо към него- На къде да Ви закарам? 

Себастиан погледна куфарчето в ръката на Чой. Беше му ясно, че в бронираното куфарче нямаше документи за работа. 

След това млъкна. 

- Към офиса. - каза Хюн докато влизаше в колата.

-"Нещо не е наред.."- мислеше си Себастиан докато сядаше на шофьорското място.

Колата направо летеше през улиците на Сеул.

- 1 минута господин Хюн- каза шофьора докато даваше газ. 

Подмина един знак стоп, но това нямаше значение. Искаше възможно най-бързо да откара шефа си, защото самото му лице издаваше, че се е случило нещо много сериозно.