1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 26: Нека истината да излезе наяве? Или по-добре не..

- След 10 часа с теб, направо нямам търпение да се прибера -каза Мери и събра нещата си от бюрото.

В края на първия си работен ден, Куон не беше уморен. Даже напротив, чувстваше се чудесно.. Ако не бяха заедно с Мери, денят му щеше да бъде перфектен. 

Без да казва нищо, тя взе чантата и си тръгна. 

-"Много ти здраве"- помисли си Куон, докато я проследяваше с поглед. 

Часът беше 8:30 вечерта, но той нямаше намерение да си тръгва, както направи Мери. 

Чой го беше предупредил, че често ще се налага да остава и след работа .. Това изобщо не го притесняваше, защото искаше да му бъде полезен. 

- Куон - гласът на Чой се чу от телефона. Звучеше много уморен, сякаш още малко и щеше да заспи. 

- Какво има? - Куон отвори вратата на офиса и го видя как лежеше на бюрото.

Чой надигна главата си когато чу гласа му. 

- Може да си тръгваш - каза той и пак залегна.

- Ами ти? - Куон започна да се доближава до него. 

- Имам още работа .. - той измънка без да го поглежда. 

Куон искаше да каже нещо, но моментът не му се струваше подходящ. Само го потупа по рамото и излезе. Грабна якето си от закачалката и тръгна към асансьорите. 

Когато слезе на първия етаж, видя че не беше празно както бе очаквал. Главната секретарка още беше зад бюрото си, а мъже в костюми се разхождаха из голямото помещение. 

- Лека вечер Куон - каза секретарката и му се усмихна широко.

Струваше му се много мила жена .. Защо всички секретарки не бяха като нея?

- Лека вечер - той се усмихна и махна с ръка докато излизаше през плъзгащите се врати. 

Пред компанията имаше спряло такси, за това Куон нямаше нужда да чака, ами направо се качи и потегли към вкъщи. 

*

В апартамента го посрещна котката му Мисо, която доволно се отъркваше в краката му докато той си събуваше обувките. 

Куон тръгна към кухнята, а тя го следваше плътно. 

Извади от шкафа храната за котки и сипа в купичката й.