1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 32: Ще останеш ли с мен .. този път завинаги?

Минаваше полунощ. Луната се беше издигнала над Сеул и огряваше със сребристите си лъчи всички кътчета на града. По главния път се движеше светлосиньо BMW, което не изглеждаше да бърза за някъде. Караше бавно и оставяше да бъде подминавано от другите коли. Зад волана беше Чой, който се наслаждаваше на хубавата нощ. Потънал в спомените си, той управляваше возилото като насън. Куон седеше на седалката до него. 

- Благодаря ти, че ми каза - каза тихо Куон. 

- Имам чувството, че на теб мога да кажа всичко - той усети някаква топлина в сърцето си- Но тъй като мина почти един месец, искам да те питам един много сериозен въпрос. 

Не беше забравил за тяхното споразумение.

- Ако наистина е сериозен, попитай ме утре, сега малко ми се спи и не мога да мисля .. - каза Куон и подпря главата си на прозореца - Искам да си прибера у дома.. 

Чой се усмихна. 

- У дома .. При мен - той звучеше щастлив. 

- Исках да кажа ..- Куон моментално се изчерви.

- Това значи ли, че ще останеш завинаги? - Чой го прекъсна. 

За четири седмици с Куон, той беше привикнал с него безкрайно много. Не можеше да си представи да се буди сутрин без присъствието му.. 

- Аз .. 

Куон не знаеше защо му беше толкова трудно да отговори. 

-"Кажи му бе, не ти предлага брак. Просто иска да заживеете заедно за постоянно! Ти го обичаш нали!? Какво чакаш тогава глупчо?"- той чуваше гласа на Айко в главата си. Ако тя беше тук в момента, сигурно точно това би го посъветвала. 

- Може да опитаме .. - тези думи се търкулнаха от устата му без да иска. 

- Ние опитахме много неща - и ето, че Куон пак стана червен като домат от думите на Чой. Проклет да бъде, защо обръщаше един нормален разговор в сексуален такъв!?

И в главата му започнаха да излизат спомени.. На него и Чой заедно. Всичките целувки, докосвания .. Спомни си за тялото му.. Ръцете, обсипани с вени.. Широките му рамена ..

Прикри лицето си с ръце и издаде пуфтящ звук. 

Чой се обърна за момент, после се засмя. 

- Представи си нещо, нали? - той облиза устните си. 

- Аз не .. не - той клатеше главата си и се смееше неловко.