THE HYBRID PRINCESS

Пролог

Деймън Страдивариус беше обграден от няколко момичета, всяка жадуваща за вниманието му. Това беше то да си най-сексапилното момче в училище, може би и едно от най-богатите. Всяко момиче искаше да е с него. Всяко момиче, което поискаше, беше негово. Досега. До тази сутрин, когато в класа му се появи новата ученичка - Лукс. Странно име беше си помислил Деймън. Но това не му пречеше да отбележи хубавите извивки на тялото й, тъмно зелените й очи и меките й устни. По-късно през деня беше разбрал, че тя е по-малка с една година, но за бога, на кого му пукаше? Той трябваше да я има преди бала.

Деймън скоро щеше да завърши и щеше да се отдаде изцяло на любимият си спорт - състезанията с коли. Щеше да се състезава професионално. Всички от семейство Страдивариус имаха гориво в кръвта - брат му, който беше с две години по-малък беше запален също толкова много по колите и дори 15 годишната им сестра, която се беше влюбила в моторите.

Та да се върнем на момичето - Лукс. Деймън се беше пробвал да я заговори няколко пъти, но всеки път тя просто му хвърляше по един отегчен поглед и го подминаваше. Всички около него се чудеха защо иска да я заговори толкова много - да, не беше някоя излъскана и нацапана с един тон грим кукла. О не, не. Тя беше красива по свой си начин със семплите, но също така добре очертаващи извивките й къси панталонки и потник, с косата на опашка и лекия грим. Беше умна. Едно от доказателствата беше, че е прескочила цял клас. Но не приличаше на някое момиче, което седеше по цял ден вкъщи, учейки. Умът й беше остър като бръснач. Не се оставяше да я обиждат. Винаги отвръщаше.

- Вижте я, кой би я харесал и баба ми се облича по-хубаво! - беше казала малко по-високо една от госпожиците Барби, за да я чуят всички в коридора с цел да потъпче гордостта на момичето, както правеше с всички. Деймън никога не я беше харесвал, дори не помнеше името й.

- На мен не ми трябват един тон грим, скъпи бижута и дрехи, за да изглеждам красива. Някои просто сме надарени скъпа, не е хубаво да завиждаш. - беше и отвърнала Лукс с високо вдигната глава, оставяйки я с отворена уста. Навярно беше първият път, в който някой и отговаря.

Деймън имаше пет дена. Пет дена преди бала и завършването. Пет дена, за да накара момичето да отиде с него на бала. Нямаше да настъпи апокалипсис, ако тя не се съгласеше, но Деймън беше свикнал да получава това, което иска. Винаги можеш да отиде с Лекси. Тя само това чакаше - удобен момент да прекара повече време с него.