THE HYBRID PRINCESS

♚Глава 9♚

Гледната точка на Лукс:

Събудих се в нечия прегръдка. Беше ми толкова хубаво, толкова топло, толкова удобно. Всъщност не знаех дали съм будна или е сън, затова ме беше страх да отворя очи, за да не свърши всичко това. Не се бях чувствала така от години. Беше ми толкова уютно, сякаш най-накрая си бях у дома. Сгуших се още повече в човека до мен, главата ми беше над сърцето му. Този ритъм ме успокояваше и аз бавно се унесох отново.

Този път имах хубав сън, а не кошмар. Но колко кратко ни се струва понякога хубавото, нали? Сънувах Деймън. Разхождахме се по плажа, той държеше ръката ми, а главата ми беше подпряна на рамото му. Очите му гледаха моите, но вече не ми приличаха на лед, а на синята светлина около пламък от свещ. Гледаше ме със... любов. А погледът му стопляше сърцето ми, което не бе усещало любов от години. Целуна челото ми и заговори:

- Не можеш вечно да спиш мила моя.

- Но тук е толкова хубаво. Перфектно. Не искам да свършва.

- Не можеш да живееш живота си в сън. Но можеш да го направиш точно толкова хубав.

- Не мога. И никога няма да успея.

- Защото не оставяш сърцето да те води. Всяко твое действие винаги е обмислено. Страх те е да се впуснеш след чувствата си.

- Защото не искам да ме наранят.

- Но така се пазиш от любовта мила моя.

- Откога си специалист в мъдрите мисли? - пошегувах се.

- Никога не съм бил. Но знаеш - това е сън. И невъзможното става. Всичко, което ти казвам, ти го знаеш много дълбоко в сърцето си. Но не искаш да го приемеш инат такъв.

Отново се събудих. Исках сънят ми да продължи, но нямаше как да го върна. Отворих очи и... и видях Деймън.

- Деймън... - гласът ми прозвуча, тих и прегракнал. Изобщо не приличаше на моя. Очите му гледаха моите и бяха точно като тези от съня ми - топли като син пламък.

- Да? - попита, галейки косата ми. Огледах се хубаво. Това не беше моята стая. Мястото не ми беше познато, но разпознавах звука на морските вълни.

- Къде съм? - попитах го.

- В моята стая.

- А защо? - зачаках обяснението.