THE HYBRID PRINCESS

Глава 4

Гледната точка на Лукс:

Изражението на Деймън беше за снимка. Израженията на цялото семейство Страдивариус бяха за снимка. Но най-вече Деймън. Де да имах фотоапарaт в момента, та да го щракна и после с години да се смея на тази физиономия.

- Ти? - каза сестра му.

- От плът и кръв. - отвърнах.

- Какво правиш тук? - попита Деймън.

- Дойдох да се състезавам точно както вас. - отговорих - Какво друго може да правя?

- Я не ми се прави на остроумна! - сестра му за малко да ми се нахвърли, но Гавин я спря.

- Не виждаш ли, че цели да те предизвика? - каза й, гледайки ме презрително.

- Като си го търси, ще си го получи. - озъби ми се насреща.

Деймън се приближи до мен и ме попита:

- Ти ли хвърли камата по мен?

- Да. - отговорих му. Реших да се позабавлявам малко. Всеки разбира нещо различно под забавлявам се, нали?

- Доста си точна. - разбира се, че съм.

- Не подценявай врага си, Страдивариус. - отвърнах му и го подминах. Сложих си каската и се качих на мотора. Потеглих. Нямаше какво повече да правя тук.

Вятърът брулеше косите ми, наоколо беше тихо, много рядко се появяваше някоя кола на пътя. Но после се чу ръмжене от още един мотор. Извърнах леко глава назад и с крайчеца на окото си зърнах Деймън. Какво, по дяволите, прави? Следи ли ме? Иска да го отведа до скривалището на Ловците? Няма да стане. Не съм толкова глупава, за колкото ме смята. Това, че съм руса, не значи, че няма мозък в главата ми.

Веднага промених курса си и се замислих накъде да поема. Как се забърках с това същество? Та той няма отказване! Следва ме плътно! Прехвърлих на ум сградите на близо. Конюшнята. Там щях да се скрия. Пък и щях да имам малко надмощие там. Никога не е зле да со подсигурен, нали?

След няколко метра рязко завих в една отбивка и се озовах на така познатия ми черен път, който водеше към първата от три сгради. Бързо влязох вътре, изгасих мотора, подпрях го на една врата и се скрих зад една колона. Дали Деймън щеше да влезе вътре? И ако да, толкова невнимателен ли беше? Е, доста скоро отговорих на въпроса си. Деймън влезе без какпка колебание. Не забеляза защитите. Толкова по-лошо за него. И толкова по-добре за мен.