THE HYBRID PRINCESS

♚Глава 10♚

Е минаха някъде около 20 дена от последната глава, за което много съжалявам. Как мислите, дали Тейт ще застреля Лукс? Дали Деймън ще се появи в най-подходящия момент?
Надявам се главата да ви хареса :):):)

Гледната точка на Лукс:

Може би думите му трябваше да ме наранят поне малко, но това беше Тейт, а той е злобно копеле. Никога не ме е интересувало какво мисли за мен. Ако аз трябвале да се застрелям, то той трябваше да го е направил преди години. Проблемът беше летящия към мен куршум.

Когато Тейт натисна спусъка, нямах много време да мисля. Инстинктивно се отдръпнах настрани, но това не беше достатъчно, доказваше го и парещата болка в рамото ми. Блузата ми се багреше от червената кръв. Сложих другата си ръка върху раната и я притиснах. Някой ден ще си платиш и то прескъпо - замислих се.

Всички ме гледаха, следяха всяко мое движение, очакваха следващия ми ход. Сякаш не ме познават, сякаш съм врагът, който ще се опита да ги убие, сякаш никога не съм се била рамо до рамо с тях. Те не ме възприемаха като един от тях.

Отместих ръката си от раната и извадих една от камите си. Тръгнах към "брат си" с намерение да приключа нищожното му съществуване, когато се чу още един изстрел. Този път беше в крака и болеше още повече, едва се сдържах да не изпищя, но нямаше да им доставя това удоволствие, най-малко на Тейт. Паднах на земята, камата се изплъзна през ръцете ми. Двама дойдоха и ме хванаха от всяка страна. Затеглиха на някъде, а аз се дърпах и крещях, проклинах ги всичките, но все пак не можех да се освободя. Що за неблагодарни същества бяха всички тук. Спасявала съм живота на всеки един от тях поне по един път и ето как ми се отблагодаряват. Усмивката на Тейт, исках да се хвърля върху него и да я изтрия с юмруци, тя изразяваше неговият присмех. Аз победих. - казваше ми безгласно, а аз му отговарях: Още нищо не е свършило.

Хвърлиха ме в една от трите килии в подземието и завързаха ръцете ми. Бях сама тук долу, не се промъкваше и лъч светлина, беше пълна тъмница. Очите ми искаха да се затворят, исках да заспя, но нямаше да се предам. Щях да измисля нещо. Щях да избягам. А после накъде? Къде ще отида? Нямам си никой. Бих... Бих могла да намеря брат си.

Имах чувството, че усещам всяка капчица кръв, която изтича от тялото ми. Щяха да ме оставят да умра тук. Пет пари не даваха за мен. Подпрях глава на студената стена и затворих очи. Внимавах да не мърдам много, за да не си причинявам още болка.