THE HYBRID PRINCESS

♚Глава 6♚

Гледната точка на Деймън:

Отворих бавно очи. Първоначално всичко беше в черни петна, но после погледът ми се проясни. Всичко така ме болеше, но главата най-много. Имах чувството, че ще се разцепи. Обърнах се наляво и видях Тринити, която седеше на стол до леглото.

- Как си, Деймън? - попита ме с милия, добродушен и грижовен тон, който вкарваше само, ако някой е много зле.

- Толкова много ли съм се пребил? - попитах с лека усмивка.

- Не, но все пак ни уплаши. Добре ли си? - попита ме отново.

- Бива. Имам чувството, че няколко чука едновременно ми удрят главата. - оплаках се.

- Е, като са само няколко чука, пак е добре. И по-зле е било. - засмя се.

- Страшно ми помагаш. - отвърнах саркастично и вдигнах палеца на дясната си ръка, понеже лявата беше гипсирана.

- Доста се старая, радвам се, че забелязваш.

- Само, моля те, по-тихо. - стиснах силно очи, когато главата ми беше прорязана от нова вълна болка.

- Да, извинявай. - каза и помълча за малко, преди да почне да ме разпитва - Какво стана, Деймън? Как се подреди така?

- Когато тръгнах, последвах Лукс... - започнах.

- Да, досетих се. - прекъсна ме.

- Отведе ме до някаква конюшня, когато влязох вътре опря нож в гърлото ми...

- Дежа вю. - отбеляза Трин и аз продължих да говоря:

- Опитах да се преместя някъде надалеч от нея, но се включиха много силни защити и...

- И единственото, което успя да направиш, е да си влошиш още повече положението. Как избяга тогава? - учуди се.

- Лукс ме пусна да си вървя.

- Пуснала те е? - погледна ме невярващо.

- По-тихо. - помолих я отново - Да, пусна ме, даже направо ме изгони.

- Странно момиче. Не бях виждала до сега Ловец, който първо да хване някой, а после да го пусне без причина. Защо не ни се обади , за да дойдем с Гавин да те вземем?

- Изгубих си телефона. - кисела физиономия се появи на лицето ми. Един изгубен телефон и сега лежа в болница със счупена ръка, пукната вежда и пукната глава. - В какво положение е Фрост?