THE HYBRID PRINCESS

Глава 5

Гледната точка на Лукс:

Отворих очи. Светлината на уличните лампи ме заслепяваше. Примигах няколко пъти докато погледът ми се проясни. В огледалото видях отражението на Тейт. Тейт мръсник самовлюбен.

Това получаваш като помогнеш на врага си. Удар в главата от проклетия полубрат. Вселената имаше нещо против мен. Толкова лош човек ли съм, че да ми се случва всичко това?

- Мислех, че ще спиш по-дълго. Е, какво да се прави. - усмихна се зловещо, само както той бе способен да направи. Защо ли още не ме беше убил? А да, щеше да се наслаждава повече да гледа как татко губи вярата си в мен.

Опитах се да размърдам ръце, но те бяха завързани здраво с няколко въжета. Скоро кожата ми вече беше протрита и ръцете ми разкървавени. Раната от лакътя до рамото също се усещаше.

- Милата ми сестричка. Няма нужда да се мъчиш. Все пак не искаме да се нараниш още повече нали? - сигурна бях, че му харесваше да гледа как се мъча да се освободя.

- Аз не съм ти никаква сестра. Никой брат не причинява това на собствената си сестра. - отвърнах настървено.

- Права си. Ти си моята полусестра, която мразя от все сърце. - обърна се отново напред и не каза нищо повече. Не се оплаквах. Предпочитах тишината пред гласа му.

След малко спряхме някъде. Тейт дойде отзад и ме издърпа навън. Веднага познах сградата - беше домът ми. Щеше да ме заведе при баща ни и да му изпее всичко. Опитах се да се освободя от него, дърпах се, но не можех да се измъкна от хватката му.

- Спри да се дърпаш! - повлече ме напред към портата.

Пазачите отперд дори не го попитаха какво прави. Отвориха му и ние минахме през градината и влязохме в къщата. Минахме по така познатия ми коридор и застанахме пред кабинета на татко.

- Някой ден ще те убия! - изсъсках.

- Няма да е скоро мила. - почука на вратата и влезе вътре.

Татко беше сам в стаята. Щом чу, че вратата се отваря се завъртя към нас и въздъхна. Това беше единствената му реакция.

- Деца, какви ги вършите пак? Тейт, развържи Лукс веднага. - каза след минута мълчание.

- Тя е предателка, татко! - възрази Тейт.

- Казах ти да я развържеш ВЕДНАГА! - татко мразеше да му се противопоставят. „Брат ми" махна въжетата с неохота и аз разтрих леко китките си. - А сега, обясни ми, защо трябва да смятаме Лукс за предателка?