THE HYBRID PRINCESS

Глава 14

Гледната точка на Лукс:

- Обещавам ти, ще те накарам да съжаляваш, ако не ми кажеш кой те е изпратил веднага. - горкият (о кого заблуждавам) човек, който така нескопосано ме следеше от две седмици, в момента лежеше с лице към асфалта. Така му се пада, не трябваше да се забърква с рода Саян.

Преди не ми пукаше, но сега наистина съм щастлива, че не са ме кръстили с фамилията на баща ми. Не искам да имам нищо общо с него, нито с предателите, които нарича свои приближени. А само като се замисля защо бе така - параноята толкова го бе обхванала, че не искаше да се знае, нито коя е дъщеря му, нито кой е сина му. Изобщо не се бе получило, защото в нашия свят всеки беше наясно кои сме, а повечето с разум се страхува от нас.

Бях дъщерята на господаря на ловците Лукс Сейдж, вместо просто Лукс Саян.

Хубави времена бяха, когато с Натан вършехме заедно задачите на баща ни. Винаги двамата, винаги далеч от Тейт, макар и брат ми никога да не спря да вярва, че той ще се промени. Съжаляваше го, защото майка му го бе изоставила, а баща му за нищо не ставаше.

Аз обаче бях съвсем различно настроена. За разлика от Натаниъл, бях взела някои лоши черти от баща ни, но аз нямах проблем с това.

- Върви на майната си. - отвърна, плюейки кръв. Споменах ли, че кокалчетата на ръката още ме сърбят от прекрасния удар, който нанесох на лицето му?

- Както искаш. - засилих се, но нещо друго изникна в главата ми - Кажи на този, който те е пратил, баща ми или Тейт, да не се забърква с мен или ще го унищожа. Надявам се срещата ти с асфалта да не изтрие... - главата му издрънча "приказно" в земята - чутото.

Как обичам да сритвам задници.

Огледах се набързо, преди да изляза от тъмната уличка, но в този късен час нямаше никой. Уестмънт беше най-лошият квартал за живеене в Лос Анджелис, но единствено тук имах апартамент, достатъчно скрит, че никой да не може да го намери.

Притичах нагоре по улицата и започнах да се изкачвам по куп аварийни стълбища, докато накрая не стигнах до прозореца на кухнята си. Да, влизах в апартамента през прозорец. Вътре беше тъмно, както обичайно, но поне не бе потънало в прах, както преди две седмици, когато дойдох тук. Тогава бях толкова слаба, че едва се помръдвах. Спах непробудно цели два дена.