Глава 1: The new beginning

12.5K 368 31
                                    

Алармата на телефона ми звънна и се надигнах от леглото, за да я изключа. Часа е едва 6:00. Изключих алармата и станах от леглото, обувайки босите си крака в шарените пантофи до леглото ми и се запътих към банята. Когато се погледнах в огледалото едва не подскочих от ужас. Голямата ми къдрава кафява коса беше като гнездо, а под очите ми имаше тъмни кръгове, защото предишната вечер бях стояла до късно да приготвям багажа си за новия колеж.

Влязох под душа и когато пуснах топлата вода, цялото ми тяло настръхна. Останах там известно време оставяйки топлата вода да успокои тялото ми от натрупалото се напрежение. "Мога да остана тук с часове, толкова е приятно. Защо не мога да остана тук и никой повече да не ме потърси?" Но след това едно пълно с надежда гласче ми напомни, че днес е деня в който ще започнн от начало. Денят в който ще замина за колеж и няма да се налага да поглеждам родителите си отново, но на тях едва ли им пукаше. Истината е, че те се интерсуваха само от себе си и от парите си. Сетих се за брат си. Единственият човек който обичам и на когото имам доверие. Човекът който никога не се отказа от мен. Прогоних тези мисли бързо от главата си и излязох от банята.

На стола до бюрото ми, бях оставила дрехите който приготвих още предишната вечер. Повдигнах бялата рокля, която бях избрала с брат си преди няколко седмици, свалих хавлията си и тя падна на пода. Обух бели дантелени бикини и бял сутиен който подчертаваше бюста ми. Преди да облека роклята, седнах на бюрото си и започнах да слагам грим. Нищо фрапиращо, просто малко фон дьо тен, спирала, тънка черна линия и малко молив за устни. Според брат ми, изглеждам красива дори и без грим, но въпреки всичко си слагам. След като приключих с грима и някак си успях да се справия с косатата си, облякох бялата рокля, която едва стигаше до колената ми, но това не ме притесняваше, поне не много и сложих черни пантофки на краката си. След това се погледнах в огледалото и изпуснах въздуха който дори не знаех, че задържам през цялото време.

-Скарлет.-чу се почукване на вратата.

-Влизай.-казах и погледнах към вратата. Тя леко се отвори и от нея се показа брат ми, който беше обул черните си джинси и обикновена бяла тениска, която подчертаваше мускулите му. Очите му едва не паднаха когато ме видя.

-Много си красива.-каза ми той и тръгна към мен, за да ме прегърне. Аз усетих как бузите ми се зачервяват леко и погледнах към него.

-Благодаря.

Той дойде до мен и ме хвана за ръката, приближавайки ме към него, за да ме прегърне. Той леко повдигна брадичката ми и ми каза:

-Пеперудке, знам че ще се справиш с всичко. Знам, че ще постигнеш всичко което искаш. Вярвам в теб и винаги ще съм до теб. Обичам те. Сега и завинаги!- каза и ме прегърна още по-силно. Обичам когато ме нарича "пеперудка", но когато чух всички тези думи да излизат от устата му не успях да сдържа повече сълзите си и те потекоха по бузите ми. Обичам го толкова много.

-Хей, хей Скарлет, погледни ме, погледни ме. Не искам да те виждам да плачеш.- отново хвана брадичката ми и ме накара да го погледна право в очите.- Ще си размажеш грима, стига моля те.- каза с леко засмян глас. И усмивката веднага се заформи за устата ми. След това той леко ме целуна по челото и се отдръпна от мен, за да вземе багажа ми.
"Нее не си отивай толкова бързо искам да усещам топлината и закрилата ти още малко. Искам да ме подържиш в ръцете си още." Ноан сякаш прочете мислите ми и пусна багажа до краката ми пак ме прегърна, а аз зарових лицето си в него. Останахме така за няколко минути, докато той не ми напомни, че трябва да тръгваме защото имаме 3 часа път до колежа.

Ноан качи багажа в колата и седна на предната седалка. Аз се обърнах за последно и погледнах към къщата и към всички спомени който се въртяха в главата ми. Майка ми и баща ми така й не дойдоха да си вземат довиждане с мен, но това не ме вълнуваше. Щом така са решили, че е добре за тях, така да бъде. Аз се обърнах и видях, че Ноан беше запалил колата и ме чакаше. Обърнах се и тръгнах към него. Колата потегли и аз за последно погледнах към старата ми къща.

YouWhere stories live. Discover now