You

Глава 17: My boy?

Казват, че любовта съществува дори от пръв поглед. Да се влюбиш толкова силно, че да остане до края. Да не можеш да живееш без този човек, но има разлика между това да не можеш да живееш без някого и това да обичаш този човек. Дали?

Тъмнина и тишина изпълват стаята. Сънувам най-хубавия сън, оставила съм съзнанието си празно, а мечтата ми се разиграва там. Това е този момент за който всяко едно момиче мечтае, някой да му каже и да му покаже, че го обича. Хубавия момент в романтичните филми.

Отварям очи. В стаята ми има няколко запалени свещички, а вратата е леко открехната. Оглеждам се, но не виждам нищо, няма никой. Чакай малко, аз не бях с тази рокля, косата ми е по-различна, а грима.. леле! Тази рокля е черна- дантелена с гол гръб, а обувките ми са високи, много високи и черни като роклята. Аз изглеждам добре, красива съм. Отварям вратата и оглеждам коридора, целия е в свещички. Тръгвам да вървя, за да видя къде ще ме отведат. Не мога да повярвам!! Това е Лукас. Облечен е в черна риза и черни дънки, в ръката си има червена роза. Мисля, че ще се разплача. Оглеждам мястото където съм, това е градина, обсипана с цветя и малки светлинки. Не няма изискана маса, сервитьори и цигулар, който да свири нещо бавно и романтично. Всичко което виждат очите ми е едно голямо одеяло с свещи по средата, две чаши за вино и кошница с храна. А около одеялото има купища от рози оплетени с малки светлинки. Толкова е красиво. Наистина ли е направил това за мен? Когато ме вижда, той се приближава до мен и ми подава розатa и целува ръката ми.

-Това е за най-красивото цвете тук, Скарлет а-аз..

***

Алармата ми започва да звъни и прекъсва прекрасния ми сън. За пръв път от дни наред не се будя със сълзи на очите.Това трябва да е някаква шега, защо точно сега реши да звънне, да часът е 6:30 и трябва да ставам, защото обещах на Лукас да отидем на лекции, но щеше да е хубаво ако можех да поспя още малко и да се насладя на съня си, на тази невероятна приказка.

Размърдвам тялото си и се опивам да стана колкото се може по-внимателно и по-тихо, за да не събудя Лукас. Когато се измъквам от леглото, той леко се размърдва, но не се буди. Вземам хавлията си и отивам в банята. Поглеждам се в огледалото и не мога да повярвам на очите си. Лицето ми е все още подпухнало, очите ми са червени, а косата ми е като кошер. Дали и днес не си остана в стаята? Не, не вчера си обещах, че ще отида. Дори Ноан би бил разочарован от мен, ако продължа да си стоя затворена в стаята, завита с одеяло, неспираща да рева. Време е да се стегна. Заради него.