Глава 25: Big drunk mess

4K 217 11
                                    

Усещам как тялото ми започва да се поддава на всяко негово докосване, как губя контрола над себе. Усещам всяка негова целувка, всяко негово докосване. Но изведнъж магията се губи.... вси чко хубаво изчезва и страхът от това какво може, какво ще се случи, след няколко минути, опарва тялото ми изведнъж се връщам в реалността-лежаща на леглото, под пияния Лукас, който сваля и последната бариера между това което иска.

В този момент скочих от леглото и го избутах от себе си.

-Какво по дяволите? Върни се тук, едва сега започвам!- извиква ядосано Лукас и потрепнах.

-А-аз не искам, не мога... не й така- казвам му с треперещ глас, едва оформяйки правилното изречение.

-О, хайде ще е забавно, повярвай ми! Ще ти покажа как човек на твоята възраст се забавлява, ще ти покажа колко много неща си изпуснала от живота!- казва ми с дяволита усмивка и тръгва към мен. -Ще ти покажа, ще ти доставя, едно от най-великите изживявания, ще те накарам да се топиш в ръцете ми! Сега се върни на леглото, пусни всичките дрехи който държиш и просто ме остави да си свърша работата, а после, за да ми се отблагодариш ще ти позволя да си поиграеш с Лукас 2- хвана китката ми и започна да ме дърпа към леглото.

-Пусни ме!- извиках и се опитах да се освободя от хватката му. -ЛУКАС, ПУСНИ МЕ! -извика отново, но той сякаш не ме чуваше. -По дяволите, пусни ме, пусни ме, не искам да го правя, остави ме!- едри капки сълзи започнаха да се стичат по бузите ми. И тогава си казах, „не няма да ревеш точно сега", и незнайно как успях да се отскубна от него, грабнах блузата си, оворих врата и хукнах по коридора към единствената стая която познавах.

-Доминик, Доминик отвори, отвори по дяволите!- започнах да креця и да блъскам по врата , защото беше заключено. Молех се да е вътреи да ми отвори защото видях как Лукас излиза от онази стая, полугол, и тръгва към мен. -ДОМИНИК, моля те отвори, моля те!

Изведнъж загубих равновесие и полетях напред, удряйки се в Доминик, който най-накрая отвори врата.

-Скарлет?! Какво по дяволите? Защо си тук, защо блъскаш? Какво по дяволите става, мамка му. Щом човек не ти отвори при едно почукване значи не иска да бъде притесняван! Баси майката!

-Доминик, моля те трябва да вляза. Лукас той.. той, той е пиян и-и и искаше да.. моля те пусни ме да вляза, моля те!- едва не проплаках, докато се мъчех да му обясня.

-Доминик!- Лукас се провикна, приближавайки се към нас, към мен. -Доминик, остави я!

-Влез вътре, бързо- каза ми Доминик и аз влязох по най-бързия начин в стаята, оставяйки врата да се затвори зад мен.

-Брато, хайде не се прави на човек на който ти пука какво щях да направя с нея, ако не беше избягала. Отвори вратата и ме остави да довърша започнатото- чувам как Лукас крещи на брат си.

-Ти си се побъркал..честно. Няма да ти позволя да я докоснеш, не ме интересува колко си пиян или друсан, не можеш да се държиш така.

-О, моля те точно ти ли ще ми държиш реч как трябва да се държа и какво трябва и какво не трябва да правя?! Стига глупости! Първо се замисли какво правиш ти, какво правиш почти всяка вечер и тогава можеш да дойдеш до мен и да ми казваш, че това която правя е грешно! Разбра ли? А сега се пази, искам да си взема момичето!

-Лукас, не ме карай да правя неща за който ще съжалявам. Вече ти казах, че няма да ти позволя да я докоснеш! Махни се от тук преди да съм ти сритал пияния задник!

-Дом..

-Казах да се махнеш! Отиди долу и си намери друга играчка за вечерта, но Скарлет няма да я пипаш! Махни се!- Доминик изкрещя.

Врата се отвори и въздъхнах с облекчение когато видях Доминик да влиза. Тялото ми все още трепереше и все още дишах насечено, но вече се чувствах в „безопасност". Доминик се приближи до мен и ме огледа, а след това отиде до гардероба си и извади черна тениска.

-Вземи, ще ти е голяма, но все пак е нещо- каза ми и ми я подаде. Чак сега осъзнах, че всъщност съм само по сутиен и бикини. Взех блузата и я облякох, а тя покри по-голямата част от тялото ми, стигаше малко над коленете ми.

-А-аз, благодаря.

-Той..ъм, той докосна ли те?- попита ме смутено Доминик. Въпросът му ме изненада, малко или много, защото до преди секунди аз бях само по бельо пред него.

-Ам, ами успях да избягам преди да стане нещо по-сериозно. Казах му, че не съм готова и, че сега не е момента за това, защото е пиян, но той продължаваше да настоява и да ме притиска и изведнъж стана по-настоятелен и а-аз отворих врата и тръгнах към стаята ти. Просто не съм свикнала на това, никога досега не съм била на такива места, не съм се сблъсквала с човек, който е прекалил с количеството алкохол.. а-аз просто.. -очите ми започнаха да се пълнят със сълзи, които колкото й да исках да прикрия, напираха да излязат. Едрите капки започнаха отново да се стичат по лицето ми.

-Хей, хей спри, недей да плачеш. Спокойно, нищо не се случило. Шшт, спокойно!- Доминик седна до мен и хвана лицето ми в ръцете си. -Скарлет, спокойно, вече всичко е наред! Аз съм тук, няма да му позволя да те докосне отново! -каза ми тихо и нежно.

Тогава усетих как се сгушвам в него, как тялото ми се успокоява, как спирам да треперя и мога да си поема нормално въздух. В прегръдката му се почувствах сигурна и спокойна.

YouWhere stories live. Discover now