You

Глава 50:How do I look?

Да бъда в прегръдките на Доминик и да усещам устните му върху своите е нещо уникално...подарък за който дори в най-смелите си мечти не съм вярвала,че ще получа. Знам,че бяхме разделени само една нощ,но ми се стори като цяла вечност.

-Никога повече не си тръгвай-казах му след като устните ни се разделиха.

-Няма...обещавам.-каза ми меко и отмести бавно косата ми назад. -Обичам те!

-Обичам те!-казах уверено. -Благодаря ти за писмото...беше...много мило.

-Беше тъпо!-каза ми и изпуфтя.

-Не! Това беше най-милото нещо-казах му и го ударих леко по рамото. -Не се съмнявай в себе си,Дом. Не подценявай какъв си.

-Вече не съм този човек...когото бях преди теб, знаеш го нали?-попита ме с надежда.

-Знам.Наистина знам,Дом.

Хареса ми да прочета какво мисли за нас.Какво си спомня и за какво се надява.Хареса ми,че след това писмо сега го чувствам още по близък.Това,че той разкри душата си по този начин пред мен,ме прави щастлива.И да, правил е ужасни неща,но се радвам,че вече не е такъв.Радвам се,че се е променил.

-Хайде да слизаме долу,майка ми ще се побърка.Да я беше видяла само,когато се прибрах...-каза ми шеговито и ме хвана през рамо.

-Не се смей,жената наистина беше притеснена.На всичкото отгоре,аз й се стоварих на главата с пълна скорост-скарах му се.

-А ти не беше притеснена?-попита ме и ми намигна.

-Не ме дразни,нямаш идея какво беше тук,докато те нямаше!

-Добре,добре..съжалявам-каза ми и ме целуна по челото.

Амилия беше седнала в градината и нервно тракаше по масата с нокти.Бризът духаше в лицето й и дългите й коси леко се мърдаха.Тя се обърна към нас и щом ни видя заедно,хванати за ръце се усмихна и стана.

-Всичко наред ли е?-попита,но отговорът се четеше по лицето й.

-Мисля,че да-казах й и погледнах доволно към Доминик.

-Страхотно,хайде тогава да се облечем и да излезем някъде.Какво ще кажете?-Амилия звучеше доволна.

-Съгласна-отговорих и погледнах отново към Доминик.

-Аз трябва да свърша малко работа,но вие двете излезте.Тъкмо ще имате възможност да се опознаете-каза ми Доминик. Никога не съм го виждала да работи,кога има време да ходи на работа? -Спокойно, бебо наистина трябва да поработя малко, защото по това време всичко е затрупано-каза ми до ухото и след това се усмихна.