Глава 7: The end of the day

4.8K 215 5
                                    

-Доминик какво правиш тук?- почти изпицявам. И нищо, не ми отговаря, все едно не ме е чул. -Попитах те какво правиш тук?- това моят глас ли беше? Звучеше толкова различно, по-сериозен и по-твърд. На лицето му се появява самодоволна усмивка. Какво по..? Май привлякох вниманието му, защото усещам погледа му минавайки по цялото ми тяло. Ръката ми нервно придърпва хавлията, за да се уверя, че тя все още е на мен. Защо не кара да се чувствам така? След като огледа тялото ми и тъпата усмивка пак е на лицето му, той леко се размърда и измрънка нещо под носа си.

-Защо се интересуваш какво правя в стаята ти?- най-накрая реши да ми проговори. Какъв е този въпрос?

-Защото ако не си забелязал, ти си в МОЯТА стая, без позволението ми, дори не си казал, че ще идваш!- почти пиця.

-Твоята стая?! Мислех, че и Софи живее тук.- той е прав, но не мога да му го кажа, няма да му призная, че е прав.

-Къде е тя?

-Отиде за кафе, а аз като "джентълмен" реших да я изчакам тук. Да ти правя компания.- о, боже как може да говори толкова саркастично и да се държи като пълен кретен.

-Хахах, много мило!-отвърнах му със същия сарказъм и подла усмивка.- Сега ако обичаш, били излязъл от стаята, за да се облека?- колко по-учтиво да го попитам?

-Мммм, не мисля. На леглото ми е доста по-удобно. Спокойно де няма да те гледам, ще си закрия очите.- той отново се засмя и покри очите си с ръце.- Ето виждаш ли, не те виждам.

Това пък какво беше? Как трябва да го приема? Не иска да ме гледа защото съм го помолила или защото си мисли, че съм задръстена и скучна или.. какво? Защо изобщо ми пука какво си мисли той? Та аз не го понасям. От самото начало той се държи тъпо и гадно.

Но след това започвам да си представям как би изглеждало тялото му без блуза, как тези розови устни целуват всяка част на тялото ми, как ръцете му галят тялото ми, как..

-Готова ли си, започнах да губя търпение!- едва не подскочих когато чух гласа му. Защо си мисля за тези неща? Трябва да се облека преди да си е свалил ръцете.

Грабнах едни къси панталонки и някаква блуза и се облякох по най-бързия възможен начин. Точно когато сложих блузата, той реши да махне ръцете си от лицето. И ето че пак очите му започнаха да ме оглеждат. Обърнах се и започнах да оправям косата си, само й само да не го гледам.

YouWhere stories live. Discover now