Глава 2: What are these people in my room?

6.7K 272 14
                                    

Пътят към колежа беше дълъг и някак си напрегнат. С брат ми не си казахме почти нищо, просто стояхме там и слушахме тихата музика. Опрях главата си на прозореца и се загледах... навън, замислих се за... живота си и как сега ще се промени, как досега брат ми винаги е бил до мен... о боже толкова ще ми липсва! Той сякаш чу мислите ми и веднага хвана ръката му, карайки ме да се обърна към него. Видях изписаната усмивка на лицето му.

-За какво мислиш?-попита ме той, а аз не знаех какво точно да му кажа.

-Ами.. като цяло.. за живота си.-това беше първото нещо което изскочи от устата ми. Той пак ме погледна и се усмихна, напомняйки ми, че винаги ще бъде до мен. Брат ми е толкова мил и добър. Никога не ме е оставям сама, винаги съм имала неговата подкрепа. За това са големите братя, нали?

Колата спря на паркинга на колежа. Ноан слезе от колата, а аз поех дъх преди да изляза и да се впусна в новия си живот. Издишах бавно и след това отворих вратата и излязох. Мястото беше невероятно. На входа на колежа има голяма табела с името му, цветя около него и много пейки. УАУ! Толкова е красиво тук, чак не мога да повярвам, че това всъщност е мястото където... ами.. мястото където ще уча. Изведнъж силен звук ме изкара от транса в който бях изпаднала, Ноан затвори капака на багажника.

-Е, готова ли си?-попита ме той с тази негова прекрасна усмивка.

-Мисля, че да.-казах издишвайки въздуха, който се беше насъбрал в дробовете ми. Тръгнахме към сградата, за да я видя. Отвътре беше още по-хубава. На една голяма стена видях списък с разположението и номерата на общежитията. Издърпах брат си за ръката и двамата се понесохме натам. Вървяхме по един ужасно дълъг коридор, поне така ми се стори, след това завихме в ляво и видях номера на моята стая. Стая 57. Поех отново дъх и отворих врата, единствено се молех момичето което ще е вътре да не е много различно от мен. Първо влязох аз, а след мен брат ми. Огледах стаята, сравнително.. голяма е, има две легла, голям прозорец от едната страна, точно над леглото, нещо като голямо бюро, по скоро маса с два стола, а под нея няколко малки скрина в който можем да сложим учебниците си или каквото намерим за добре. Оглеждам се пак, за да потърся баня. КАКВО? Не може да няма! О, не спокойно Скарлет ето там е, зад онзи ъгъл там има малка врата, точно до "мястото за учене". Изведнъж врата се отвори и от там излезе не много високо момиче, може би с 2/3 сантиметра по-ниска от мен. Веднага започнах да я оглеждам. Косата й беше... какво?... синьо-лилава?! На едната си ръка има татуировка със знака на безкрайността, а на ключицата й можех да видя татуировка на няколко птици, който носеха.. венец? Всъщност е красива. Продължих да я оглеждам, беше облякла къси панталонки, който според мен бяха прекалено къси и бял потник, който едва стигаше до пъпа й. Колкото и да ми е неприятно да си го призная, тя изглежда сладка.

YouWhere stories live. Discover now