Глава 47: What's going on?

2.9K 197 18
                                    




-Лукас!?-чух гласа на Амилия точно преди да се обърна и да видя кой идва.По дяволите.

Обърнах се и го видях,седеше точно до Доминик.Лукас...Лукас беше дошъл до Сидни,защо?Боже,що за тъп въпрос..естествено,че ще дойде,нали майка му живее тук,а й не се е виждал с нея от години.Поне така си мисля.От изражението и тежкото дишане на Доминик,разбрах,че й той не е знаел за пристигането на брат си.

-Здравейте!-каза най-накрая Лукас и отиде да прегърне майка си. -Скарлет..-обърна се към мен и само ме погледна.

-Лукас..а-аз не знаех,че ще идваш..брат ти не ми спомена нищо!-подчерта Амилия и направи физиономия на Доминик...това не беше най-удачното нещо,защото виждах колко е нервен.

-И аз не знаех!-каза остро.

-Спокойно,няма да преча на никого. Имам малко работа в града и после се връщам отново в Ню Йорк,няма да се задържам. Просто наминах да видя майка си-обясни Лукас и остави чантата с багажа си на пода, дръпна един стол и седна.

-Каква работа?-попита Амилия.

-Нищо съществено,не се притеснявай-каза и взе бутилката с вино и направо пи от шишето,а очите на Амилия станаха големи колкото понички.

Доминик изпуфтя и грабна бутилката вино от ръката на брат си и я остави на масата.Червено петно остана на блузата на Лукас и по покривката.О,не..Доминик е бесен и скоро нещата ще станат много лоши!

-Ние двамата с теб трябва да си поговорим,ела горе!-дрезгавият глас на Доминик разцепи настъпилата тишина. -Сега!-настоя той,защото Лукас не помръдна.Нито аз, нито Амилия можехме да кажем нещо.Столът издаде остър пищящ звук и Лукас стана,тръгвайки пред Доминик.Вратата се затвори с трясък зад гърба му.

-Амилия..а-аз не мисля,че е добра идея да ги оставяме сами-казах с треперещ глас.

-Знам,но имам доверие на Доминик и на Лукас,че ще решат проблема като големи хора-каза ми също толкова притеснено.

Доминик

-За какво ме викна тук горе? Долу ми беше повече от добре!-изрепчи ми се Лукас и седна на леглото ми.

-Какво става,Лукас?Какви ги вършиш...каква работа?-попитах го веднага без да обръщам внимание на игричките му.

-Казах ти,дойдох да видя майка си...и да свърша една незначителна работа..нищо повече.Спокойно братко,няма да ти преча да оправиш Скарлет и да се правиш на такъв какъвто не си!-каза и скръсти ръце пред гърдите си.

YouWhere stories live. Discover now