Глава 3: Party

6.2K 243 5
                                    

Още не мога да си представя, че тук ще има парти, едва първия ден. Гледам ту в Софи, ту в момчетата.

-Какво толкова искаш да ти кажем за шибаното парти? Парти като всяко едно в тая тъпа къща. Всички се напиват като животни, чукат се с когото намерят и ами май е това.-каза през зъби Доминик, а Зак не го гледа никак дружелюбно. Софи не каза нищо, а само поглежда към Зак и го молеше с поглед да не казва нищо, а след това леко му се усмихва. Само при вида на тази усмивка на лицето на Софи, лицето му засияи веднага се усмихна и я целуна по челото, приближавайки тялото й към неговото.

-Аз се махам от тая шибана стая.-Доминик стана от леглото и тръгна към вратата затръшвайки я след себе си. Никой не казва нищо, а аз леко подскачам от силния трясък на вратата.

-Скарлет, ще дойдеш ли с нас?-пита ме София.

-Ами.. мисля, че не, но все пак благодаря за поканата.-казвам и сядам на края на леглото.

-О, хайде, ще бъде забавно, а й какво ще правиш тук сама?- Софи ме гледа с големите си очи. Но когато забелязва как въртя глава в опита да й откажа, тя започва да ме гледа като петгодишно дете, което кара майка си да му купи сладолед.

-Моля теее.- взимам си дъх и бавно го издишам, прекалено бавно. След това поклащам глава в съгласие и онази усмивка на лицето на Софи отново се появява.

-Момчета вие може да излезете и да ни изчакате долу, докато се оправим.-Софи поглежда към Зак и с поглед го умолява да излезе от стаята, за да ни оставят сами. Зак и Лукас послушно стават и излизат от стаята.

Веднага след това се замислям. Последният път когато бях на "парти" беше в 9 или 10 клас. Дори не беше точно парти. Бяхме на една екскурзия от училището ми и едната вечер просто се бяхме събрали в стаята на едно от момичетата и ами... слушахме музика, говорихме си, ядохме вредна храна и... май това беше. Това изобщо парти ли е? Само като си го помисля и ми става някак забавно, защото това изобщо не е било парти или нещо такова, просто сме се събрали в една стая и сме си говорили. Да ами това е. Но сега всичко ще е различно, това е колежанско парти и както каза Доминик, за тях да се напият и да се ъм... "чукат" с някого е нищо особено. А какво ще си облека?

-Софи, какво да си облека?-питам с леко нервен глас.

-О, ами облечи какво искаш, но да не прекалено дълго или да покрива всяка част от тялото ти.-смее се тя. След това се доближава до мен и разбира, че аз наистина не знам какво точно да облека или как изобщо да се държа на парти. Тя отива до гардероба и започва да оглежда дрехите ми. След по-малко от няколко минути тя вече е извадила една черна рокля, която си спомням, че купих докато бях сама в мола един ден когато се чувствам много зле, не помня точно защо, и не искам да казвам на Ноан, и просто така се случи. Чувствам се зле и си купувам рокля. Тя започва да оглежда обувките ми, но нищо не и харесва. Засмивам се леко и тя ми се усмихва.

YouWhere stories live. Discover now