Rules of the mafia

Глава 2

-Виж ти как ми говори. Малката знаеш ли кой съм аз? –Чаньол сложи ръце на кръста си и я погледна въпросително.

-Кой? Господин безсмъртен ли? Приятно ми е аз съм госпожица Ще ти наритам задника, ако не се извиниш като хората и не се научиш да караш. –Дара скръсти ръце и продължаваше да го гледа без да мига. Наистина беше способна да му нарита кльощавия задник тук пред всички.

-Ха! Нека си имаме уважението мадам. Карам си много добре. Това, че ти не гледаш къде ходиш е отделен въпрос. –Момчето се засмя под нос. Чудеше се това момиче как може да си позволява такива неща. Не виждаше ли, че е с две глави над нея.

-Аз ли не гледам? Абе алоо.. На това тук му викат пешеходна пътека. –Посочи пешеходната пътека под краката им. Господи как ѝ се искаше да извади пистолета си и да му пръсне кофата, но не можеше. Правилата не го позволяваха това да си стреляш и убиваш хора, където си искаш.- А ти малоумно шофьорче трябва да спреш на нея. Учил ли си го това преди да вземеш книжка?

-Хахаа... Забавно, а ти знаеш ли, че трябва да се огледаш преди да пресечеш? –Определено не искаше да ѝ остава длъжен. Щеше да спори с нея докато не победи. Той мразеше да губи.

-А и радвай се, че няма полиция наоколо.

-Какво общо имат пък те? –Погледна я въпросително. Сега пък и полицията ли ще намесва?

-Мина на червено, тъпако. -Намигна му и продължи по пътя си. Сандара се засмя на глупавото му изражение. Знаеше си, че той не е видял червената светлина, което направи победата ѝ още по-сладка. Обичаше, когато печели.

-Ама че жена. –Чаньол сложи отново очилата и се качи в колата. Изчака да светне зелено и потегли с пълна газ от мястото. Определено това момиче беше като лъвица. Подсмихна се.

Дара се разходи и по магазините и реши накрая да се отбие в къщата, където живее баща ѝ. От време на време оставаше там, защото апартамента ѝ се струваше пуст. Толкова голям, а празен. Прислугата ѝ там не оставаше през нощта. Само през деня стояха там и след това се прибираха по домовете си и тя оставаше сам-сама. Колкото до къщата винаги имаше и такива, които остават в къщата. Винаги имаше някой наоколо и тя не се чувстваше толкова самотна. А пък в повечето случаи Бум и съпруга ѝ също оставаха в къщата. Дара се качи в стаята си на втория етаж, за да се преоблече. Облече дрехи, които бяха за вкъщи и върза косата си на кок. На вратата се почука и тя отвори вратата. Беше зетя ѝ-Чен с кутия в ръце.