Глава 14

198 9 0
                                    

На следващия ден към обяд ДеХьон излезе от тях. Беше облечен в тъмно сини дънки, с бяла тениска и кожено яке. Прекоси малкия парк пред тях и се качи на любимата си кола. Запали я и двигателят замърка като звяр. Любимата му спортна кола потегли с мръсна газ от външния паркинг и излезе от там. Запъти се към мястото, където баща му беше заръчал. След няколко минути вече беше там. Спря на едно паркомясто и зачака. Огледа сградата, беше един от големите търговски сгради в Сеул. Изчака около минута-две и Дара излезе от сградата и се запъти към пешеходната. ДеХьон изкара колата и натисна газта. Момичето стигна до колата си, но беше ударена от момчето. След това той натисна още повече газта, за да избяга от мястото. Зави две пресечки вдясно и продължи да кара докато не стигна до ресторанта, където имаше среща с Минзи. Слезе от колата и набра баща си.

-Да, татко. Дара няма да ни се пречка повече и Чаньол ще бъде прецакан.

Минзи беше от другата страна на колата и тъкмо беше готова да се затича при него, когато чу това. Въпреки това тя сложи усмивка на лицето си и го прегърна в гръб. Той се обърна и я прегърна през кръста. Отдели телефона, колкото да я целуне настоятелно, опирайки я в колата.

-Оппаа...

-Ще се чуем после татко. –Затвори и отново целуна момичето пред него.

-Искам да ти покажа нещо. Обадих се и отмених резервацията с един час. –Минзи хвана за ръка момчето и го поведе към колата си. Качиха се и тя натисна газта. Караше по-бързо от обичайното и това озадачи момчето до нея. „Явно е нещо много важно щом кара така." помисли си той. Минзи сви по пътя, който водеше към магистралата. След километър-два сви по един второстепенен път, който по-навътре в пустошта се превърна в земен. Накрая спря до един изоставен склад. Слезе, а по нея и все още озадаченото момче. Последва я и влязоха в склада.

-Защо сме тук, скъпа? –Наследникът Джунг огледа мястото, а то беше празно. Имаше само прах и още прах. Момчето вдигна учудено вежди.

-Брат ми само предупреждава, а аз директно убивам. –Погледът на момичето за секунди се промени от влюбен на убийствен. Само да можеше с поглед да го убие, то сега щеше да бъде на пепел. Момчето се обърна към нея с объркан поглед и успя да издаде единствено стон на недоумение.- Ти се подигра с мен. –Минзи извади пистолет от чантата си и го насочи към дясното му коляно и го простреля, той падна и се хвана за раната.- Използва ме. –Простреля лявото коляно, момчето коленичи. А тя направи две крачки към жертвата си.- Сега ще си платиш. –Простреля го в корема.- Както и баща ти. –Простреля го в лявото рамо.- Брат ми само те е предупредил. –Простреля го в дясното рамо.- А аз направо ще ти пръсна мозъка. –Застреля го директно в челото. Разпръсквайки кръв и част от мозъка му. Сестрата Ким излезе бързо от склада и се качи в колата. Запали двигателя и потегли. След това набра номера на брат си.- Джонг Ин случи се нещо...

Rules of the mafiaWhere stories live. Discover now