Rules of the mafia

Глава 6

За Чаньол бизнесът беше най-важен. Точно сега му се отвори перфектна възможност. Въпреки че в бизнеса всеки можеше да предаде всеки, точно сега той стана сляп за подозрения. Както и предполагаха, той щеше да се хване на въдицата. Чаньол се усмихна при мисълта за добавяне на още няколко милиарда в джоба си и кимна умислено. Струваше му се честна сделка.

-Нима няма да искате пари? –Повдигна дясната си вежда.

-Искам само спокоен живот с жена си и децата. Знам, че вие може да ми го осигурите, затова ще ви дам това, което поръчах в замяна на моята свобода.

-Нека така... -Чаньол бе прекъснат от Дара. Тя го дръпна назад и застана пред него.

-Не. Няма да приемем нещо такова. –Направи две крачки и вече беше лице в лице с г-н Джунг и му прошепна през зъби.- Другия път жена Ви да не говори за плана Ви на обществено място. –Натъртваше на Ви.

-Това ще ви го върна тъпкано мадам. –Гледаше я с присвити очи, които наподобяваха тези на змията.

-Дара полудя ли? Как ще откажеш такова предложение? –Дръпна момичето и ѝ се развика.

-Лесно драги. –Усмихна му се насила, за да го подразни още повече.- Така става като ме държиш тук насила. Казах ти, че ме болят краката и искам да си ходя.

-И за това си решила да проваляш бизнеса ми? –Продължаваше да ѝ се кара, въпреки че тя ходеше напред и стигнаха до главната зала. Изведнъж момичето се обърна към него и той се спря, за да не се блъсне в нея.

-Аз съм ти приятелка. За бога! Не трябва ли аз да съм на първо място за теб? –Викна и събра всички погледи към тях. Всички замлъкнаха в очакване драмата да продължи. После щяха да ги одумват, точно за това бяха жадни те. Някоя клюка или някой скандал, за да има после с какво да запълнят скучното си ежедневие, най-вече жените.

-Какво ти става? –Чаньол беше озадачен от промяната на държанието ѝ. Какво целеше като прави този цирк? Нима чувства липса на внимание и сега иска да си го спечели? Подсмихна се. За каква луда щеше да се ожени... Защо му трябваше да се съгласява с баща си?

-Какво ми става ли? Ами на теб? Казваше ми, че ще се грижиш за мен, а при първа възможност избираш бизнеса си. –Вътрешно се забавляваше с това как може да го изкара извън кожата си за части от секундата. Определено това беше самото начало. Нека от сега свиква с характера ѝ и да започне да се съобразява с мнението ѝ. Беше му казала, че не иска да ходи, но той така настояваше, че накрая не ѝ остана нищо друго освен да се съгласи и да му съсипе вечерта. „Нека това му бъде за урок" помисли си тя и се усмихна. Усмивката подразни Чаньол още повече. Как можеше да му се усмихва? Подиграваше ли му се? Момчето извъртя очи и я изгледа ядосано.