Rules of the mafia

Глава 4

-Знаеш, че искам най-доброто за него и за всички нас, а това момиче определено не е. –Джонг Ин се отпусна на фотьойла и премигна. Играта свърши момичето победи и тя се засмя. Брат ѝ беше толкова предсказуем. Въпреки че се опитваше да удържи само няколко пъти я е побеждавал, даже се брояха само на едната ръка.

-Щом баща му е съгласен дори Чаньол няма глас та камо ли ти. А сега братче е нужно да замълчиш. –Изправи се и го потупа по рамото. Врътна се на пети и излезе от кабинета. Момичето ликуваше, защото трудно можеш да победиш Джонг Ин с аргументации. Наистина беше много умен и знаеше как накара човек да се съгласи с него. Изиграваше хората, както на него му беше удобно.

-Ох това дете. –Подпря се на дясната си ръка. Единствено със сестра си не можеше да спори дълго. Единствено тя знаеше слабото му място и много умело използваше това срещу него.

На следващия ден Дара се оправи да излезе. Имаше среща с Чен и излезе по обяд. Тя все още беше в къщата, а сестра ѝ и мъжа ѝ още снощи се бяха прибрали в техния апартамент. Дара продължаваше да е ядосана на по-голямото момиче, затова искаше да се срещне само със зетя си. Дара се качи в колата си и потегли за срещата си. След поредния завой тя спря колата на едно празно паркомясто и излезе от колата. Влезе в луксозната сграда и извика асансьора. Изчака няколко секунди и вратите на асансьора се отвориха. Качи се и натисна най-горния бутон. Асансьора потегли нагоре и след минута вече беше на последния етаж. Тръгна по коридора и натисна звънеца. Вратата се отвори и Чен ѝ се усмихна.

-Съжалявам. Знам, че не искаш да го правиш.

-Искам, не искам това е положението... Онни тук ли е? –Дара седеше на входа и не искаше да влезе. Само погледна през рамото на Чен, въпреки че нищо не можеше да се види. Все още не искаше да се вижда със сестра си.

-Ако има нещо веднага звънни на мен или на Бум, дори и да си ѝ ядосана.

-Добре. –Кимна и тръгна към асансьора. Чен ѝ помаха и след това се прибра в апартамента. Седна до жена си и сложи ръка на коляното ѝ.

-Сърдита ли ми е още? –Погледна го с големите си кафяви очи, приличаше на кученце. Но само каква заблуда бяха те.

-Не мисля, но и ти не беше права снощи да ѝ се развикаш така. Знаеш я колко бързо се ядосва. Точно ти трябва да си ѝ свикнала с характера. –Вдигна ръка и я хвана нежно за брадичката. Придърпа я към себе си и я целуна.