Alone | myg×pjm ✔

01

   По изцяло белият пуст коридор, осветен от силната светлина на големите луминесцентни лампи се движеше бавно, с премерени, равномерни крачки млад мъж. Черната му коса бе разделена на път, откривайки челото и тъмните шоколадови очи. Бледото лице, перфектно очертано, сякаш изваяно от скулптор, осветено от светлината изглеждаше болно. Студена, в същото време спокойна гримаса бе украсила лицето му, докато плътните му устни се движеха леко, припявайки си любимата си песен. Ехото от стъпките му отекваше в коридора, необичайна тишина, плъзнала навсякъде. Мъжът обичаше тези моменти на спокойствие, това затишие пред буря. Караше го да се чувства единствен на този свят, караше всяка една клетка в тялото му да се отпусне, изтръгвайки цялото напрежение от себе си. Устните му се извиха в лека, плашеща усмивка, очите му, плъзгайки се по всяка една врата, виждайки ясно през прозорците какво вършат колегите му. Помещението бе хладно, но студа, просмукващ се в дрехите му и галещ нежната кожа на лицето му действаше ободряващо, леките тръпки, лазещи по тялото - чувстваше се толкова приятно! Ръцете му бяха пъхнати в джобовете на бялата престилка, стигаща до коленете му, пръстите му си играеха с малък конец от вътрешната им страна. Дъхът му излизаше бавно, подобното на крачките му, пълно спокойствие и самообладание, съпътстващи го. Крясък, заглушен от здравото уплътнение на вратата, водеща към стая Е7, достигна до слуха му, нарушавайки тишината. Тъмнокосият мъж се усмихна широко, извръщайки лице към вратата. Лекарят, назначен за обект Ч.Х.М. се бе надвесил над операционната маса, извличайки с клещи нужния му материал за изследвания. Усмивката на красивия мъж стана още по - широка и без да се бави повече продължи хода си, поклащайки глава. Колегите му понякога можеха да бъдат доста ненормални.
   Подмина останалите врати без да се обръща и най - накрая стигна до своята - Е15. Отвори я и се приближи към субекта, лежащ на болничното легло в центъра на стаята, чиито очи бяха отворени. Цялото му тяло бе обгорено, можеше да се види ясно болката в очите му. На устата му бе поставена кислородна маска, а главата му бе повързана с бинт. Кардиограмата отчиташе ударите на сърцето, писукащият звук бе единствен нарушител на отпускащата тишина. Лекарят се усмихна фалшиво, насочвайки се към масата с инструменти в ъгъла на стаята. Взе скалпел  и се върна при субекта, сядайки на кожения диван до леглото.

   Име на субекта: Чон Чонг Кук
   Възраст: 19 години
   ДНР: 01.09.3957
   Специфични особености: Благоприятна генна мутация, възникнала при вдишване на неидентифицирани отровни пари; огнеупорен; имунизиран срещу "Лера"