Alone | myg×pjm ✔

19 (FINAL)

   - Нивото на показателите се стабилизира. Очакваме оптимални стойности в близките петдесет секунди. - Огромното помещение бе препълнено с хора, отчитащи различните състояния и показатели, измерващи отчетите. Някои седяха пред огромните монитори, нанасящи със светлинна скорост получената информация, други обикаляха, разнасяйки със себе си хвърчащи листове, трети се бяха наредили около огромния контейнер, правейки отчет на състоянието му. Помещението бе подреден хаос. Всеки знаеше мястото си и вършеше работата си без да пречи на другия, ала движенията и действията им бяха толкова хаотични, толкова непредсказуеми и все пак в пълен синхрон с всичко останало.

  Чонгкук обиколи няколко пъти залата, винаги спирайки се най - дълго пред огромната капсула в средата й. И този път не бе различно. Лицето му бе строго, ала все пак нотка тревожност можеше да се забележи в леко сбръчканите му вежди, лекото потропване с крак допълнително издаваше напрежението му, което задържаше в себе си от началото на процеса. Прокара език по сухите си устни два пъти, след което захапа долната, дъвчейки я нервно между зъбите си. Чакането го убиваше, изтощаваше го, съсипваше го. Вече започваше да се убеждава колко отвратителна идея бе всичко, вече го виждаше ясно. Колкото и да не харесваше момчето, бе нередно да го подлага на нещо подобно. Протегна ръка напред и бавно започна да я доближава до стъклената повърхност. Пръстите му трепереха, обяснима паника стискаше сърцето му, едва позволявайки му да изпомпва кръв. Докосна стъклото, точно там, където бе лицето му, молеше се само всичко да бъде наред. Нямаше да издържи на още една загуба, не и след всичко случило се, не и след всичко преживяно. Бяха стигнали твърде далеч и не можеха да спрат точно тук, не можеха да сложат край точно сега, когато бяха на крачка от победата. Не и сега, не и когато да е било. Не се бе борил, за да може труда му да бъде отнесен от вятъра нещастно.

   - Доктор Чон. - извика някой и той се отдръпна от капсулата, обръщайки се. Пред себе си видя Хосок, един от спасените и се усмихна, кимайки му с глава. - Доктор Ким каза да идете при контейнера. Трябвало да видите нещо спешно.

   Чонгкук кимна и се насочи към другия край на залата, където се бяха струпали около тридесет човека, записвайки стойностите от множеството екрани. Момчето ги избута леко, мръщейки чело недоволно, а когато най - после видя доктор Ким в центъра на групата се усмихна победоносно, потупвайки леко рамото му. Другият се обърна към него с огромна усмивка на лице.