Чонгкук и Бебето Демон ✕Vkook✕

= 7 =

По принцип бях оптимистично настроен човек и гледах да приемам всичко от към светлата му страна.

Но ми бе дяволски трудно да открия такава в ситуацията, в която се намирах в момента.

Преди няколко минути, Сокджин ( рогатия пич с червената рокля ) ми беше съобщил, че съм избран да бъда гледач на демон бебе, което ще остане при мен за една година.

Изказването беше завършено с "Не е ли страхотно?", придружено от пляскане на ръце.

Толкова страхотно, че имах нужда да го полея със солидна доза алкохол.

– О, боже. Това е кошмар.

– Моля те, не споменавай името на тоя отгоре. Появява ми се алергията.

– Боже,  ужасно съжалявам да го чуя.

– Нарочно го направи, нали?

– Дам.

– Харесваш ми. От теб би излязъл чудесен демон.

– Ъм, не мисля, че рогата ще ми ходят. И роклите – добавих.

Сокджин премести Техьонг ( очевидно това беше името на малкото изчадие, което буквално бе преобърнало живота ми с краката нагоре), тупайки гърба му, за да се оригне след храненето.

– Загубих бас.

– Какво?

– За роклята говоря. Изгубих бас и сега трябва да я нося една седмица. Доста е проветриво  – каза замислено Сокджин.

Техьонг най-накрая се оригна и то толкова звучно, че бедният Бингълс, който си спеше кротко на перваза, подскочи, оглеждайки се уплашено.

– Браво, демончето ми – изгука му Сокджин. Техьонг му се ухили, очевидно доволен, че го хвалят.

– Не може ли ти да си го гледаш? – попитах с надежда.– Явно е, че имате дълбока, емоционална връзка.

– Добър опит, но няма да стане.

– Боже, това е много жалко.

Сокджин ми хвърли недоволен поглед.

– Беше ли необходимо?

– Нямам си на идея за какво говориш.

– Сигурен съм – извъртя очи Сокджин и стана от дивана, подпирайки Техьонг внимателно. – Е, посещението ми беше приятно, но за жалост имам неотложни задачи, които трябва да изпълня.

На бас, че говореше за час при маникюристка.

– Чакай, не можеш да ме оставиш просто така! – възкликнах панирано.

Сокджин се усмихна. След което натика Техьонг в ръцете ми.

Този кучи син.

– Само ме гледай.

– Станала е някаква грешка! Видя ме преди малко, дори един памперс не мога да сменя! Как очаквате от мен да го запазя жив за цяла година?! – казах на един дъх, игнорирайки плесниците, които ми раздаваше Техьонг. Беше му изключително забавно и се заливаш в в смях.

– О, да. За малко да забравя – Сокджин щракна с пръсти и след секунда холът ми бе затрупан от всевъзможни детски неща. Имаше кошара, столче за хранене, торби с нарисувани на тях пюрета в бурканчета, памперси, дрехи и играчки. – Ето, това ще ти трябва.

– Единственото, което ми трябва е Исус – изсъсках.

– Повярвай ми, и той не знае как се сменят памперси  – увери ме Сокджин. –  И още нещо преди да си тръгна.

Ново изщракване с пръстите и изведнъж рогцата на Техьонг изчезнаха. Червените очи станах кафяви, а вместо остри, вампирски зъби в устата му можеше да се видят две нормални, човешки зъбчета.

В изненадата си едва не го изпуснах.

– Ето така. Представям ти Чон Техьонг, твоят незаконен син. Майка му  и твоята първа любов ти го е оставила, защото е решила да прави кариера като хавайска танцьорка. 

– Моля?!

– Имай предвид, че когато ако Те са ядоса, пак ще приеме истинския си вид.

– Моля?!

– Скоро пак ще дойда. Чао за сега ~

– Моля?!?!

Викът ми отекна между стените.

Сокджин вече го нямаше.