Чонкук е 21 годишен младеж в разгара на студентския си живот, който се състои от купони, спане , малко учене и пак купони.
Това така приятно ежедневие обаче ще е нарушено от внезапната ( и леко стресираща ) поява на едно бебе в хола му.
Сп...
– Ела, Бингълс – шепнех аз, обикаляйки из хола. Сигурен бях, че котаракът се крие някъде наоколо. В ръката си държах панерче с щипки, които подрусвах периодично. Надявах се, че звукът ще мине за котешки гранули. – Хайде. Знам, че нямаш търпение да се изкъпеш... Писи, писи, писи...
Клекнах, за да проверя под дивана и в същия миг чух звъненето на телефона, който бях захвърлили върху купчината списания на масичката. Съвсем забравих, че държа щипките. Изправих се прекалено рязко и панерчето килна на една страна, покривайки пода пред мен с тях.
– Идеално. Просто идеално – вдигнах ръце във въздуха и щипките, които не бяха паднали все още полетяха надолу. – Окей! Падайте! Да не мислите, че ми пука?! Ха!
Какво?
Напълно нормално е да си изкарваш гнева върху неодушевени предмети, които няма как да ти отвърнат.
Грабнах телефона си и седнах. С ъгълчето на окото ми се стори, че мярнах движение към коридора, но докато се обърна нямаше нищо.
Можех да заложа топките си, че това беше Бингълс.
Зарязах телефона си и прескочих дивана, едва не се убивайки в ръба му.
– Можеш да бягаш, но не и да избягаш! – изкрещях лудешки аз и хукнах към спалнята от която се чу жално мяукане.
Негова си беше вината.
Ако не беше решил, че е добра идея да заспи в котешката си тоалетна сега нямаше ми да се налага да се смея като безумец, който определено не бях.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
_____
сериозно се замислям да прекръстя историята на "Чонгкук, бебето демон и феичката"...
