Чонкук е 21 годишен младеж в разгара на студентския си живот, който се състои от купони, спане , малко учене и пак купони.
Това така приятно ежедневие обаче ще е нарушено от внезапната ( и леко стресираща ) поява на едно бебе в хола му.
Сп...
Трябваха ми точно три секунди, за да забележа огромния сак в ръцете на Джимин и още по-огромната, мазна усмивка на лицето му.
Усетих на къде отиват работите.
И защо на тениската си имаше брокат?
- Хей, Чонг-
- Забрави - прекъснах го аз и понечих да затръшна входната си врата в лицето му.
За жалост, Джимин имаше по-добри рефлекси от моите и пъхна крака си в оставащия процеп, блокирайки ме.
- Не сме ли малко груби? - попита той. Все още се усмихваше ама тази усмивка бе на клоун настъпил пирон. - Няма ли да поканиш най-добрия си приятел да влезе?
- Най-добрият ми приятел? - повторих след него и потърках брадичка си, правейки се че размишлявам. - Разбира се - съгласих накрая. - Само да го видя.
Джимин присви очи.
- Какъв късмет тогава. Стои точно пред теб.
- Имаш предвид зад огромния сак или?
- Чонгкук, кълна се...
- Добре, добре - предадох се накрая и отворих вратата. - Ти можеш да влезниш. Но сакът остава навън.
- Бро!
- И защо по дяволите блестиш целия?
Внезапно, до ушите ни достигна жално мяукане.
Мамка му!
Бях забравил Бингълс в банята!
Е, определено нямаше да получа наградата за собственик на годината. Жалко. Щях да изглеждам убийствено в смокинг.
Зарязах Джимин на прага и се втурнах да спасявам мокрия си котарак. Сетих се нещо и се обърнах.
- I'm watching you - прошепнах зловещо аз и направих номера с очите и двата пръста.
Джимин, който тъкмо се навеждаше за сака си се изправи бързо и се усмихна невинно. Когато продължих да го зяпам, нарисува с показалец и ореол над главата си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
