– Бро, знаеш ли до какво заключение стигнах?
– Горя от желание да разбера, бро – казах с целия ентусиазъм, който успях да измайсторя. Бяхме на дивана, гледайки към изключения телевизор.
Техьонг седеше между нас. От време на време поглеждаше ту към мен, ту към Джимин и се усмихваше по не особено бебешки начин.
Имах неприятното усещане, че си мисли, че играем някаква игра.
– Напушени сме, бро – изтърси Джимин. – Толкова сме напушени, че ни се привиждат разни неща.
Такъв. Гении.
– Мисля, че Бингълс няма да е съгласен с изказването ти.
– Ама и котката ли говори? – Джимин се извърна рязко към мен. Приличаше на човек, който е на косъм от това да изгуби и последната си частица разсъдък.
С други думи, точно мое копие.
Е, нямаше как да пропусна тази възможност.
– Само от време – вметнах небрежно, все така втренчен в телевизора. Беше прашясъл. – За да иска допълнително храна. Или да се оплаче за хемороиди си.
Джимин се намръщи.
– Ебаваш се с мен, нали?
– Нее – махнах с ръка. – Как ти хрумна изобщо?
– Чакай, чакай! – възкликна изведнъж Джимин, пляскайки. – Знам, кой ще ни помогне!
Техьонг го изимитира веднага.
С тази разлика, че когато той като плесна, плазмата се отлепи от поставката си и се катурна на земята със звучен пукот.
Премигнах.
– Гуа!
– Аз нямам вина – възкликна Джимин, размятайки ръце.
– Свали ги долу бе! – креснах истерично.
Късно.
Ново "Гуа" и звуковата уредба се присъедини към плазмата.
– Е... затова може и да съм малко виновен...
– Просто млъкни. И в името на всичко свято, дръж си лапите под задника!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Чонгкук и Бебето Демон ✕Vkook✕
Short StoryЧонкук е 21 годишен младеж в разгара на студентския си живот, който се състои от купони, спане , малко учене и пак купони. Това така приятно ежедневие обаче ще е нарушено от внезапната ( и леко стресираща ) поява на едно бебе в хола му. Сп...
