Чонгкук и Бебето Демон ✕Vkook✕

= 25 =

– Е, недей да плачеш де – смотолеви Бът неловко, подавайки му носна кърпичка.

Джимин грабна цялата кутия, изкарвайки няколко. Издуха си носа звучно и продължи да реве.

Животът му беше съсипан.

– Не е толкова зле, колкото звучи – продължи Бът, тупайки го по рамото и гледайки отвратено новата порция сополи, които бяха потекли от носа на племенника ѝ.

Джимин я изгледа на кръв.

– Току що ми съобщи, че съм ШИБАНА ФЕЯ?! КАК, ПО ДЯВОЛИТЕ, ТОВА МОЖЕ ДА НЕ Е ТОЛКОВА ЗЛЕ, КОЛКОТО ЗВУЧИ?!

Бът се почеса по чорлавата глава. Наистина я сърбеше. Сигурно защото не беше си мила косата от няколко дни.

– Ами да. Представи си колко яко ще проблясва броката в дискотеките. Момичета си падат по такива неща.

– Ти пък от къде знаеш?– осъмни се Джимин, подсмърчайки. Носът му приличаше червена камба.

Бът реши да запази саркастичния коментар за себе си.

– Шесто чувство. Искаш ли нещо за пиене? – попита вещицата, изправяйки се от стола си.

– Имаш ли нещо силно? – надеждата в гласа на Джимин бе ясно доловима.

– Добър опит – изсумтя Бът. – Ще ти направя чай. А след това, ще трябва да поговорим и за крилата – добави след кратко колебание.

Джимин се втренчи в нея и очите му отново плувнаха в сълзи.

– Крила...?

Май щеше да има нужда от още кутии с кърпички.

– Сега като се замисля, имам малко останало уиски. Ще сипя по едно и на двама ни. Ей сега се връщам. Гледай да не наводниш кухнята, Тинкърбел – пошегува се тя в опит да разведри атмосферата. 

Джимин ревна още по силно и Бът стигна до заключение, че ще е най-добре да запази чувството си за хумор за себе си.

––––––––––––––––

Честито на позналите xD